Проучване на системата за приемане на сигнали и жалби от граждани срещу нарушения от магистрати в контекста на най-добрите европейски практики показва, че българите нямат достатъчно информация за органа и реда, по който трябва да подават сигнали. Не е достатъчно ефективна и защитата на лицата, които подават добросъвестно сигнали за корупция. Изследването включва анализ и на най-добрите практики от съдебните системи в 7 страни от ЕС – Великобритания, Швеция, Холандия, Германия, Испания, Белгия и Франция и прави препоръки за подобряване на системата у нас. Проектът е финансиран от програмата „Малки проекти на Посолството на Кралство Нидерландия. „Като граждани на ЕС българите имат право на една добре функционираща съдебна система –
сърцето на демокрацията и правовата държава. Гордеем се, че вече над 10 години можем да ви подпомагаме в тази сфера”, заяви посланикът на Холандия у нас Н.Пр. Карел ван Кестерен. По думите му, този проект е добър пример за сътрудничеството между съдебната система и гражданското общество. Той показва най-добрите европейски традиции и дава насоки как може да се подобри системата за подаване на жалби срещу нарушения на магистрати в България, като се изхожда от това, че интересът на гражданите трябва да се поставя винаги на първо място.

„На пръв поглед по същността си препоръките може за изглеждат малко технически – организационно-законодателни. Но като един прагматичен холандец мога само да аплодирам проекта – каза ван Кестерен. – Всъщност мерките, които лежат в основата на препоръките, предполагат една добре функционираща съдебна система, която да е отчетна пред обществото. В едно демократично общество съдебната система трябва да поддържа правилата, които да прилагаме без никакво притеснение и лични цели. И е от наш общ интерес да живеем заедно в такова общество, в което никой не стои над закона. Хората трябва да са сигурни, че в съдебната зала могат да разчитат на справедливото прилагане на закона. Реформирането на съдебната ви система е най-вече в интерес на България и българското общество, както и на магистратите, прилагащи законите.”

Само за първите 6 месеца на 2009 г. броят на постъпилите жалби, молби, сигнали от граждани срещу магистрати у нас в антикорупционната комисия на ВСС е над 1000. За цялата 2008 г. те са били 1934. В Инспектората на ВСС пък до края на септември 2009 г. са получени близо 1500 сигнала, а през 2008 г. те са 1644, сочи анализът за България. За Радио България авторът на анализа – Силвия Илиева, посочи най-важните препоръки.

„Да се изготви методическо ръководство за работа с различни видове сигнали, както и да се обърне специално внимание на анонимните сигнали, като се създаде масив от тях. Сигналите по телефона са също много важни и може да се създаде специална линия за тях. Също така да има защита на сигналите по образуването и движението на делата. За доброто взаимодействие между различните органи и комисии, които разглеждат сигнали и жалби за нарушения от магистрати, много важен е електронният регистър. Така всеки служител, който е компетентен да разглежда сигнал, може във всеки един момент да влезе в системата и да провери до какво развитие е стигнала съответната жалба, от кой орган е разглеждана жалбата, каква е процедурата и резултатът от проверките. Що се отнася до идеята да бъде създаден закон за защита на подаващите сигнали, той трябва да доразвие нормативната рамка, установена в Административно-процесуалния кодекс – една обща рамка, обхващаща защита на лицата, които доброволно и добросъвестно подават сигнали. Но и магистратите имат нужда от защита. Не винаги подадените сигнали са основателни. Затова докато приключи проверката, магистратът има право факти и резултати по нея да не бъдат разгласявани. Иначе името му може да се очерни предварително, а после да се окаже, че този сигнал е неоснователен и няма повод да бъде извършено нарушение.”

Какво може да вземе България от най-добрите европейски практики?

„Може би един от начините е да се централизира процедурата за подаване на жалби и сигнали към един орган. А не както е у нас в момента към няколко органа – ВСС, Инспекторат към ВСС, инспекторати към прокуратурите и съдилищата – посочи за Радио България авторът на сравнителния анализ на най-добрите европрактики Силвия Хаджийска. – По-скоро сигнали и жалби да се подават до омбудсмана, както е в Швеция. Или пък да се подават към друго, но само на едно място като Инспектората към ВСС например. Това е едно от предложенията. Другото е да има по-голяма информираност на гражданите за възможността да подават сигнали и жалби срещу магистрати.”