Новият Семеен кодекс, който е в сила от 1 октомври 2009 година, предвижда радикални изменения в областта на имуществените отношения между съпрузите и въвежда брачните договори. Като цяло промените в кодекса се отнасят за норми на семейното право, касаещи брака и неговото прекратяване, осиновяването, родители, деца, издръжка, настойничество и др. Коренните изменения, които той предлага във връзка с имуществените отношения между съпрузите, са непознати за българското семейно право. Досега бяха правени няколко опита да се промени Семейният кодекс и промените да бъдат приети от парламента. Това стана реалност в последния работен ден на предишното 40-то Народно събрание през лятото. От 1968 г. до влизането на закона в сила от 1 октомври тази година имуществените отношения между съпрузите бяха уреждани с така наречения режим на разделност. По-простичко казано, всеки от съпрузите е собственик на това, което е придобил самостоятелно по време на брака, а върху придобитото съвместно от двамата възниква така наречената гражданска съсобственост. С възможностите, които дава Брачният договор, който може да се състави както преди сключването на брака, така и след това, напълно се “изчистват” потенциални имуществени проблеми. Брачните договори са практика в повечето развити държави по света. По неофициални данни вече над 30 семейни двойки в България, предимно от по-заможните кръгове, са възприели системата на Брачните договори.

За Радио България Красимир Димитров, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет по семейно и наследствено право, коментира какво може да включва в себе си един договор.

“Въпросите, които се уреждат с него, са няколко групи – пояснява Димитров. – Първият основен въпрос е какви са правата върху притежаваното от съпрузите имущество, което те са имали преди сключването на брака, ако договорът се сключва преди брака. Те могат да уговорят, че всеки запазва това, което притежава, но може да се уговори и друго. С брачния договор всеки от бъдещите съпрузи може да прехвърли идеална част от свое предбрачно имущество, например да подари една трета от апартамента, който притежава, или да подари някаква вещ на другия съпруг. Това са възможности, които законът допуска. Второ, и това е основата на брачния договор, са правата на страните върху имуществото, което ще се придобие през време на брака. Не може да има типов или универсален брачен договор. Уговорките могат да бъдат най-различни. Съпрузите могат да се уговорят например, че определени вещи ще бъдат общи. Или че други ще бъдат изключително притежание само на единия съпруг, или пък ще са съсобственост. Може да се уговори начинът и времето на придобиване, предназначението на вещта, която ще се придобива. Съществува пълна свобода на съдържанието, стига да не се нарушават някакви законови забрани и ограничения. В брачния договор съпрузите могат да се уговорят как да се разпореждат с вещи и права, включително и със семейното жилище, дали единият ще поеме изцяло грижата или двамата заедно. Много съществена част от договора е /и е препоръчително/ съпрузите да се уговорят за участието в разходите и задълженията в семейството. Да кажем, че единият съпруг ще поеме изцяло разходите, свързани с поддръжката на едно жилище, а другият – на друго жилище.”

С Брачния договор, допълва Красимир Димитров, е добре да се уточнят въпросите, свързани с издръжката между съпрузите както по време на брака или при развод, така и издръжката на децата от брака. Тъй като договорът се сключва между съпрузи, уговорките не би трябвало да касаят трети лица, а децата са трето лице. Но българският Семеен кодекс допуска съпрузите да могат да се уговорят, че примерно необходимата издръжка по време на брака за децата ще се разпределя между тях по определен начин или каква ще бъде по размер, и т. н.

Какво не може да включва Брачният договор?
“Първо, той не може да съдържа уговорки относно лични отношения между съпрузи – казва Красимир Димитров. – Това е недопустимо според българското семейно право, както и в законодателството на европейските държави. Но държавите от така наречената англоамериканска система допускат понякога и уговорки, свързани с лични отношения, които нямат имуществено значение и съдържание. Например кой ще се грижи за децата, съпружески задължения, дори някои странни приумици от сорта поемане на задължения да не се напълнява прекомерно много, и т. н. Такива неща в Брачен договор по българското законодателство не могат да се уреждат, уреждат се само имуществени отношения.”