Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Второ венчило

Някога се женели повторно само овдовелите на младини.
Снимка: Венета Николова

Съвременният развод бил непознат в традиционната българска култура. Но дори някогашните консервативни нрави допускали и мъжът, и жената да „повтори” и да създаде ново семейство. Как се случвало това навремето?

„Първо венчило” е като първи сън – „ няма по-благо от тях на света”, казвали навремето. Имало народно поверие, че дори след повторна женитба, съпрузите от първо венчило ще се съберат отново „на оня свят”. Някога се женели повторно само овдовелите на младини. За изгубилите своята „половинка” казвали със съчувствие, но и с известно пренебрежение, че са като „половин блюдо”, окачено на стената.  Затова се приемало за житейска необходимост овдовелите да се  оженят повторно.  Но не било лесно.  Защото имало правило, че вдовец не може да се жени за мома, а вдовица – за ерген. Случвало се овдовели да чакат по 10-15 години, докато успеят да създадат ново семейство. Песен разкрива,  че това правило си има изключения. Текстът разказва как „мало момиче” се тревожи какъв жених ще й доведе съдбата: „Ако е момче, халал да му е” – тя с радост би му дарила своето „бело лице”, но ако е „вдовче” тя ще проклина нежелания съпруг.” Но друга песен говори много почтително за  местна вдовица: тя е млада и е „тежка болярка”, т.е. заможна. И като още един знак за уважение към нея, тя е поканена да кумува на сватба, въпреки обичая кумовете да са съпрузи от благополучно семейство.  

Любопитен песенен пример разкрива, че се случвало някой да се жени и втори, и дори трети път. В песента съпруг се обръща към жена си: „Любе Марийке, нещо ще те питам, правичко да ми разкажеш: три къщи стана разменяш, с кого най-добре прекара?” Жената отначало се бои да сравнява гласно сегашния си съпруг с предишните двама.  Но той настоява и обещава да не се гневи. Тогава Марийка се решава да разкаже: „Първият беше сиромах, ала ми беше на сърце” – спомня си тя своята първа женитба по любов. Вторият беше по-имотен „и с него добре прекарах” – изрежда жената. „А ти си, Сандьо, третият, баш болярина” – хвали Марийка богатството на сегашния си мъж. Но си припомня една дребна наглед случка от живота с него.  Двамата са поканени на сватба. Обичаят изисква жената да омеси пита – дар за младоженците. Но богатият й мъж свидливо я кара да направи пита от най-евтиното и нискокачествено ръжено брашно, вместо използваното за празнични хлябове най-бяло и фино пшеничено брашно. Тя мълчаливо се подчинява. Пристигат на сватбата и настъпва моментът, в който всяка жена да развърже кърпата, в която е увит донесеният от нея дарствен хляб, кой от кой по-по майсторски омесен и украсен. Набрала смелост да изрече най-сетне на глас тогавашния си срам и подтиснат гняв, сега Марийка  обобщава: „Затова си, любе, третият, най-проклетият”. Когато чува това, мъжът й, въпреки обещанието си, изпада в ярост и се нахвърля върху нея. Но в този момент ръцете му изсъхват – възмездие за тежко  прегрешение, според традиционния морал. Като продължение на тази песенна история звучи една поговорка. Тя отсъжда, че въпреки несгодите на вдовишкия живот, той е за предпочитане пред несполучлив втори брак.

Народните песни разказват различни  истории за мъже,  изоставили  първата си съпруга, за да се оженят за друга. В един от сюжетите мъжът си търси „друго либе”, защото жена му вече не е така хубава, както в първата година на брака им, след като е родила 9 деца. В друг случай, точно обратно – мъж иска да се ожени наново, защото няма дете от първата си жена. И в двата случая мъжът заминава надалеч и си избира нова жена. Но когато се връща заедно с нея, първата му съпруга го посреща преобразена. В единия случай тя се е пременила с най-хубавите си дрехи по съвет на свекърва си и е възвърнала своя чар. Когато мъжът й я вижда, влюбва се отново и се връща при нея. В другия сюжет „безродната невеста” чудодейно добива рожба и когато мъжът й научава, решава да се върне при нея. Дали това са действителни житейски истории или щастливите развръзки са само песенен съвет как да се запази разколебаният първи брак?  „Да не се бе случило, не би се пяло”, както се казва.

Още от категорията

Свети Панталеймон – лечител и покровител на бурите

На 27 юли, редом със Свети Климент Охридски и Светите Седмочисленици , Православната ни църква почита паметта и на Свети Великомъченик Пантелеймон. Името му означава всемилостив. Светецът бил известен сред народа като лекар и лечител, помагал..

публикувано на 27.07.20 в 04:50

Света Марина - покровителката на водите

На 17 юли православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина. В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите.  В този ден, според..

публикувано на 17.07.20 в 08:10

Самобитният майстор Стоян Маринов изработва носии за световните сцени

В деня на църковния празник Св. св. Петър и Павел (29 юни), наричан от народа ни Петровден , отбелязваме и Деня на занаятчиите. По българските земи съществуват древни занаятчийски традиции, свързани с ръчната изработка на ювелирни накити,..

публикувано на 29.06.20 в 06:00