Полицията е много сложна институция и защитата на интересите на служителите й не е нито само синдикален, нито само професионален въпрос, смята социологът Антоний Гълъбов. По думите му много важно е да се разбере, че секторът за сигурност в демократичните страни е силен, когато работещите в него са уважавани и имат обществен авторитет. На форум на МВР и Фондация „Конрад Аденауер” на тема „Защитата на интересите на служителите на полицията” в София той представи обща картина на динамиката на обществените нагласи от гледна точка на доверието и одобрението към дейността на полицията през годините на прехода към демокрация в България.

По данни от серия изследвания, през 1992 г. това одобрение е 44 процента, докато през 2000 г. спада на 37 процента. В периода 2001 - 2004 г. обаче има много ясно изразен ръст на доверие и одобрение. Но пък в следващия период 2005 - 2008 г. са най-ниските му стойности, като в последните седмици от мандата на бившия вътрешен министър Румен Петков в предишното управление на страната доверието в българската полиция спада критично ниско. Според допитванията 9 от 10 българи смятат, че законът не се спазва. Именно поради това голяма част от тях не се обръщат и към компетентните органи. Също така, поради липса на доверие и страх от отмъщение, обществената готовност за свидетелстване в съда, ако човек е станал свидетел на престъпление, е твърде ниска. Според Гълъбов, сами по себе си тези резултати са силно тревожен симптом, заради което новото управление на България е изправено пред много сериозен риск. Когато голямата част от пълнолетното население на страната смята, че законът не се спазва, че хората не са равни пред него, че той се прилага по различен начин в зависимост от това кой си, чий човек си, с кого си свързан, това значи, че имаме проблем в самата основа на модерната държава, в гаранциите за демокрацията и в спазването на човешките права, смята той.

„През последните 17 години се вижда една много голяма амплитуда по отношение на доверие и недоверие към полицейските органи – каза пред Радио България Антоний Гълъбов. – За мен част от проблема с публичния образ на полицията обаче е и в стабилизирането на самите демократични институции на обществото. Всеки полицай знае, че в момента, в който е най-необходимо, политиците могат да го изоставят. Докато това е така, той няма самочувствието и няма авторитета, с който наистина да отстоява нормата и закона.”

Според Антоний Гълъбов е трудно да се направи сравнение със страните от ЕС, тъй като историята на полицейското развитие в Западна Европа е различно.

„Националната полиция е институция, която по-късно се е появила в Западна Европа – обясни той. – В началото са били местните – общинските и градските полиции. Докато ние се движим някак обратно. Ние тепърва сега вървим евентуално към изграждане на общинска полиция.”

В каква степен българското общество днес е склонно да подкрепи по-голяма защита на българския полицай, особено на тези, които работят на улицата?

„Това е труден въпрос, защото по-голямата част от самите хора в България се чувстват неравнопоставени, застрашени, несигурни – смята Антоний Гълъбов. – Няма я някак си тази минимална базисна солидарност, според която човек да каже, че те наистина рискуват живота си. От тази гледна точка на мен ми се струва, че липсва достатъчно ясно изразена подкрепа за някои от исканията на полицаите да бъдат по-добре защитени. Но абсолютно сигурно е, че това е преодолимо чрез дискусия, откритост и почтенност в крайна сметка и от двете страни.”