Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

“Срещи с Иречек” – нов документален филм разказва за известния историк и видяното от него в България

“През 1879-а Константин Иречек е 25-годишен, но вече е доцент по история и география на Югоизточна Европа в Пражкия университет и автор на книга, която е изненадала научния свят. “История на българския народ” излиза в началото на 1876 г. – само месеци преди Априлското въстание. “Българският народ, който, макар че сега да е най-злощастният между всичките народности в Европа, в бъдеще ще процвете до хубава и важна държава” – пише той. След Освобождението на Константин Иречек е предложен постът главен секретар в Министерството на просвещението на Княжество България. Иречек приема.”

Така започва разказът за известния историк, посветил няколко книги на страната ни, в новия български документален филм „Срещи с Иречек”. Иречек е от чешки произход, знае много езици, включително български. Внук е на известния славяновед Павел Шафарик. Самият той е роден във Виена, където учи в престижно училище. По-късно завършва история и прави докторат в Карловия университет в Прага, преподава известно време в него. През 1879-а, година след Освобождението на България от петвековно османско владичество, пристига у нас. Тук прекарва пет години. Първоначално е главен секретар в просветното министерство, в периода 1881-82 г. го оглавява, после е начело на Учебния съвет към него и директор на Народната библиотека. Безспорен е приносът му за модернизацията на българското образование и за изграждането на различни културни институции в следосвобожденска България. За Иречек идването тук е „скок в нов свят”, както пише в дневника си. Как изглежда страната ни през неговия поглед можем да научим от новия филм, чиито сценаристи и режисьори са известните български документалисти Юли Стоянов и Асен Владимиров.

Юли Стоянов /вдясно/ и Асен Владимиров, сценаристи и режисьори на филма, на премиерата в Дома на киното.
 
„Той идва с твърде смътни представи – разказва Асен Владимиров. – Познава историята на България, но не знае каква е ситуацията в този момент. Филмът е построен около неговия дневник, който е купен заедно с целия му архив през 1918 година благодарение на изключителните усилия на българското правителство. Това е нещо уникално за онзи момент, когато Европа се срутва в Първата световна война. А България се занимава с това да вземе архива на Иречек. И това се случва буквално месеци след неговата кончина. Води се почти битка с един австрийски институт за славянски изследвания, по-късно чешката държава иска да вземе архива при нея, но той остава в България. И там, в тоя архив, има един български дневник, който през 1928 година започва да се публикува в най-авторитетния тогава вестник у нас – “Мир”. Дневникът обаче се оказва като кутията на Пандора, защото това, което излиза в печата, предизвиква скандал. Общественото мнение се разделя на две – за и против публикуването на дневника. Народното събрание се занимава с въпроса. И затова ние сега питаме: доколко един външен поглед ни е необходим? Според нас е необходим, особено когато става дума за човек, който е живял пет години тук, който определено познава България отвътре и който критикува, но с болка, неща, които вижда в България. Някои изследователи казват, че той идва от Виена в една страна, която току-що се е освободила и неговите оценки често са прибързани. За съжаление обаче, когато сравним нещата, които той вижда тогава и ги съпоставим със сегашната българска действителност, паралелите просто бодат.”
 

Тези паралели могат да се видят във филма. Боклукополис например нарича Иречек някогашна София. Впрочем, една от първите грижи на нейната управа след обявяването й за столица през 1879-а е именно извозването на отпадъците. Но във филма има кадри и от съвременна криза с боклука. „Общините плащат на учителите, когато им скимне. И учителите отиват и търсят други служби”, пише Иречек в дневника си. Виждаме кадри от учителските протести преди две години. „Ние не идеализираме Иречек, защото той е противоречива фигура – отбелязва Асен Владимиров. – От една страна е много критичен, но пък се съгласява да участва в правителство, което е дошло на власт чрез преврат. Там се разочарова от политиката, непрекъснато мечтае да не е повече министър. И това беше двойнствената задача на нашия филм. От една страна – да разкаже за Иречек, от друга страна, да извади това, което е актуалното.” Според Асен Владимиров дневникът е изключително богат на разнообразни факти и наблюдения, които са интересни и за нас, съвременниците. Чешкият учен например е изумен, че „българите имат 28 думи за охлюви”.

Диктор и водещ на “Срещи с Иречек” е Ицко Финци /вляво/, консултант – проф. Никола Георгиев.

Дневникът му има две издания у нас – през 30-те години на миналия век и след демократичните промени. Как изглежда той сред останалите книги на Иречек за България?

„Те се допълват. Първо, самият дневник е източник на много неща, които след това срещаме в неговите трудове – продължава Асен Владимиров. –
Той има една невероятна книга – “Пътувания по България”. Обикаля страната ни нашир и надлъж на кон, когато никой не се интересува от нея. Иречек умее да оцени българската природа. Той се отнася със страхотно добро чувство към обикновените хора, които среща, цени тяхното гостоприемство, откритост. Така че не е едностранчив. И ние във филма сме се опитали и това да покажем, защото не бива да се казва само едната страна на нещата.”

„Пътувания по България” излиза през 1888 г., четири години след завръщането на Иречек в Прага, където той става професор. През 1891 г. се появява и книгата „Княжество България”, посветена на изграждането на Третата българска държава. Така че той успява да създаде своеобразна панорама на многовековната история на българите, стигаща почти до XX век.

По публикацията работи: Венета Павлова

Още от категорията

"Водна паша" в Южния парк на София

Световнопризнатият български скулптор Павел Койчев даде нов живот на скулптурната си композиция "Водна паша", като я разположи в езерото на Южния парк в столицата. "Идеята на творбата е свързана с Библията. Всички имаме нужда от пастир, Христос, защото..

публикувано на 01.10.22 в 14:00
Галерия „България“ е домакин на събитията от Съботния културен календар

Българско културно събитие всяка октомврийска събота в Рим

След поредица от концерти, изложби и срещи с хора на изкуството от началото на септември, сега Българският културен институт в Рим изненадва с новата си инициатива. Тя е наречена Съботен културен календар и в организацията ѝ се включват също културната..

публикувано на 30.09.22 в 09:54

Нов фестивал в София гради мост между минало и настояще чрез хората в изкуството

33 години след началото на българския преход, фондация „Изкуство – дела и документи“ организира първия по рода си фестивал на изкуствата, в който участват различни творци в сферата на киното, литературата, музика, визуалните изкуства, а също историци и..

публикувано на 29.09.22 в 11:21