На юг от Стара планина реките носят женски имена – Марица, Тунджа, Арда, Велека, Места, Струма. А в Северна България народът е дал на реките мъжки имена – Искър, Осъм, Вит … Но макар и разделени, едните запътени на север, а другите – на юг, те винаги мислят един за друг. Така съвременният поет Георги Константинов рисува в стихове „карта” на по-големите български реки. Традицията да се очовечават реките идва от народните песни и предания.

Народна песен свързва три реки от Южна България в една житейска случка: Марица, Тунджа и Арда са три сестри. Но веднъж честолюбиво се скарали. Цели три дни и три нощи разпрата продължавала, но „ни една назад не стъпя, ни една поклон не прави”. Тогава най-голямата от тях – Марица, предложила да поспрат за една нощ и да поспят. А на сутринта тази, която първа се събуди, да повика и другите – „трите наедно да тръгнем, да видим тогаз коя ще да ни задмине”. Но най-малката Тунджа била най-нетърпелива „рано ранила, дваж ми по-рано от петли и триж по-рано от зори”. И без да събуди сестрите си, забързала сама напред. Когато Арда се събудила, видяла, че Тунджа я няма. Втурнала се към Марица да й съобщи, че най-малката е тръгнала, без да им се обади. Заради това най-голямата сестра изрича проклятие: „Да даде Господ на Тунджа да върви и да клокоти, горите да си събаря, горите и планините и стогодишни дървета, селата да си облива, селаче (селяните) да си разплаква и най-подире да върви”. Случило се, че Господ бил наблизо, чул и сбъднал проклятието. От тогава Тунджа все бърза напред и прокарва път напред. А двете й сестри тръгват след нея, но я настигат и изпреварват. В действителност трите реки се събират на юг при Одрин, двете по-малки – Тунджа и Арда се вливат в Марица и тя продължава на юг към Егейско море.

Каньонът на река Негованка край Велико Търново.

Има едно предание за "чудо", което се разказва за различни реки из България. Но най-нагледно то звучи за река Златна Панега. Овчар пасял своето стадо в Рила планина. Но една овца се отдалечила от останалите. За да я върне, пастирът хвърлил подир овцата своята гега. За беда гегата паднала в едно от Рилските езера и потънала. Това било голяма загуба за бедния овчар. В дървената си тояга той бил издълбал кухина и вътре криел припечелените дребни монети. Събирани с години, те изчезнали заедно с тоягата във водите на езерото. Напълно съсипан и отчаян, овчарят тръгнал да броди из планините. Така стигнал много надалеч – чак до северното подножие на Стара планина. А там попаднал при извора на река, която излизала от подземна пещера в карстов каньон. И не щеш ли, точно там водата изхвърлила на брега неговата овчарска гега. Скромното "имане" на щастливия овчар станало повод хората да нарекат реката "златна". Така се появило познатото днес име Златна Панега.

Името на река Луда Яна напомня за една любовна история от средновековието. Млад болярин на име Никола пращал цветя на своята любима Яна по водите на река, която извирала близо до неговата крепост. Момичето било дъщеря на друг болярин, но той искал да я ожени за богат грък. Затова Яна побягнала към своя любим в тъмна нощ, през страховити гори и планински стръмнини. Едва пристигнала при своя любим, въоръжените преследвачи обкръжили неговото укрепено имение. След яростни сражения и двамата влюбени загинали, но споменът за дръзката до лудост девойка се запазил в името на реката Луда Яна .

Река Велека, вливаща се в Черно море в околностите на село Синеморец.

В Североизточна България се разказва легенда, как древен цар съградил по тези земи новата си столица. После довел майка си и попитал дали й харесва, а тя отговорила, че мястото е хубаво, но няма вода. Затова го посъветвала да докара до града водите на минаващата недалеч Крива река. Синът възразил, че това е невъзможно. Но майка му го окуражила: "Водата е като жена – ще отиде навсякъде, където я заведеш". Тогава царят преградил скалистия пролом, през който се провирала реката. Прокопал нов прав канал за водата, който стигал до новата му столица. Когато пуснали реката да потече по новото корито, царят вървял напред преди водата. Доволен от тази своя "победа", той се обърнал към водата и й заповядал високомерно: "Като куче ще вървиш подир мен". Щом го чула, реката се обидила и се върнала в своето корито. 

Снимки: Венета Николова