Голяма част от българските политици и бизнесмени доверяват спестяванията си на банките, като са категорични, че банковата ни система е стабилна и получават добри лихви от депозираните средства. Предприемачите пък залагат на развитието на собствените си компании. Други предпочитат максимата: “не дръж всичките си яйца в една кошница”. Верни на българската традиция, че най-сигурната инвестиция са недвижимите имоти, голяма част от политическия и бизнеселит влага част от парите си в този сектор. Личните спестявания на финансовия министър Симеон Дянков, работил дълги години в Световната банка, са на сигурно място. Той  е собственик на къща в САЩ и притежава акции от българска компания. Зает с търсене на баланс между приходите и разходите на държавния бюджет, семейният портфейл е поверен на съпругата му, която още работи за тази финансова институция. Икономическият министър Трайчо Трайков държи акции от Българската фондова борса, но преди време каза, че би инвестирал лични средства в изграждането на втора атомна централа у нас. Преди да поеме поста министър на регионалното развитие и благоустройството, Росен Плевнелиев сам е разпределял “семейния портфейл”. Днес за финансите се грижи съпругата му, на която той има “сто процента доверие”. Къде инвестира своите пари министърът и какъв съвет би дал за влагане на финансови средства по време на криза.

“Парите, които съм изкарал и съм си платил данъците за тях, съм ги вложил в имоти, просто си купувах  къщи – казва министър Плевнелиев. – Според мен хората, които имат пари в момента, имат невероятни възможности. Но трябва да купуват не спекулативно, а с дългосрочна цел. Дали ще бъде апартамент, предприятие или ще бъдат акции на компании, които са подценени в момента, възможностите са достатъчно много, но трябва добре да се прецени, кога и как ще се възвърнат вложените инвестиции. Защото спекулативната печалба изигра лоша шега на мнозина в България.”

“Имам един апартамент и нямам нужда от друг, защото мога да живея само на едно място”, философски гледа на живота известният строителен бос Пламен Мирянов. “Имаме само една кола в семейството и тя е на фирмата”, продължава да ни учудва бизнесменът, който заедно със съпругата си управлява една от най-престижните и проспериращи строителни компании за луксозни имоти.

“Нашите пари, личните ни спестявания, сме ги дали като кредит на компанията – убеждава ни Пламен Мирянов. – Заради кризата в строителния бранш фирмата изпитва тежки затруднения и понякога не стигат средства дори за заплати на служителите. Рисково е, но ти си спасяваш “детето”, което сам си отгледал и искаш да остане на пазара. Нашата фирма е семейна, финансите са ни общи и ние почти нямаме лични спестявания, които да държим на влог в банката. Нямаме вила, нямаме къща на морето, нямаме апартамент в скикурорта “Боровец”.  Какво значи да сме богати? Това е относително понятие. Ние притежаваме акции от нашата компания, но заради кризата в момента те са паднали. Когато те се вдигнат, тъй като тя има възможности и потенциал, тогава ще станем отново богати.”

“Повечето от хората влагат над половината от спечеленото в лично имущество”, коментира своите наблюдения главният архитект на столицата Петър Диков, който сам контролира финансите на фамилията.

“Личните си спестявания в момента ги харча, не ги инвестирам, защото откакто съм на тази позиция, доходите ми се ограничиха до “официалните” – казва той. – Ако погледнем назад във времето, ще видим, че хората, които спечелиха през последните 10-15 години, инвестираха парите си основно в консумативни стоки. Това е фатална и груба грешка, както тяхна, така и на държавата, която ги стимулираше. Ще ви дам един класически пример. Мой приятел, строителен техник, работи  четири години в чужбина. Спечели стотина хиляди долара и като се върна, с половината от парите си купи автомобил. Това е  консуматорска, а не креативна инвестиция”, заключава Петър Диков.