В един български телевизионен сериал за деца главният герой се наричаше „Педя човек, лакът брада”. Джуджето с дълга бяла брада беше мъдро и увлекателно разказваше приказки. Името на този телевизионен герой е взето от българския фолклор. Но в народните представи той изобщо не е детски герой, нито разказва приказки. Как традиционните вярвания представят „Педя човек, лакът брада” ?

„Залюбих си едно либе, педя човек, лакът брада …”, разказва в една песен селска девойка. А от там нататък следват нейните смешни патила с любимия – дребосъче. Момчето първо се изгубва сред бъзов храст. Когато го намира огладнял и ожаднял, момата го отнася у дома и го скрива „на полица под паница”. Но дотичва мишка и го отвлича, а после котката го връща. Момата го премества под бакърените менци с вода. Но капнала капка и едва не удавила мъника. Прибрала го момата в престилката си и го изнесла на двора. Но там пък петелът го прескочил. Отчаян, дребосъкът се разплаква и проклина майка си, че го е родила такъв, „та и петел да го прескача”. А момата се вайка, че не е послушала съвета на майка си „ниско либе да не люби”. Шеговитият сюжет в тази песен развеселявала селските момичета, когато се събирали да одумват ергените.

Народно вярване разказва, че преди да създаде съвременния човек, Господ направил първо два неуспешни опита. Отначало създал човека много висок и едър, че докосвал небето с ръка. Но пък не можел да докосне земята. Защото трябвало да се наведе толкова много, че кръстът му се прекършвал. Затова не можел да върши никаква земеделска работа. А когато вървял, главата му била толкова високо, че не виждал какво има в краката му. Така често се спъвал, падал и много трудно се изправял. Като видял, че този човек е непригоден за живота, Господ решил да направи обратното. Създал един съвсем дребен човек. Наричал се „Педя човек”. Той едва се виждал и често се губел из нивите, ливадите и храстите. Бил толкова беззащитен, че ставал често жертва на зверовете. И този опит се оказал неуспешен. Тогава Бог решил да опита и трети път. Създал сегашния човек със среден на ръст – нито много висок, нито много нисък. Но тук-там останали и потомци от първите два вида. Затова и до ден днешен се срещат изключително високи и извънредно дребни на ръст хора, обяснява народното поверие. Говорело се, че дребните хора поне веднъж на ден си въобразяват, че стават царе, войводи, богаташи и други величия, макар да не превъзхождат по ум другите. Ето защо насмешливият израз „педя човек, лакът брада” станал нарицателен за хора, чиято собствена представа далеч надхвърля реалните им възможности.