Историята на изкуството познава случаи, в които под горния слой на някое живописно платно се открива сюжет от друг художник, рисуван в друга епоха. На такава картина с няколко различни пласта от древни и по-близки времена напомня Пловдив. Той е втори по големина в България, но много често чуждите туристи започват пътя си за опознаване на страната ни именно от този древен и вечен град. Така го наричат пловдивчани. Те обичат своя град и историята му и с основание гледат на него като на културна столица на България.

Най-известното място, дори за тези, които никога не са идвали в града, е старата му част. Днес по стръмните калдъръмени улички на архитектурния резерват Старинен Пловдив могат да се видят пъстри групи от чужденци. Те се разхождат с фотоапарати и с възторг се спират пред входовете на малките антикварни магазинчета и галерии. Разглеждат предмети, които са били част от бита на жителите  в началото на миналия век. Заслушват се в особения звук на някой от онези грамофони с фунии, останали като спомен за родовото минало на старите пловдивски фамилии. А как е протичал животът някога в Стария град, разказва г-жа Румяна Стоева – Титерякова от Асоциацията на екскурзоводите в България:

„Пловдивската архитектура е впечатляваща. Външната декоративна украса на къщите ги прави ярки с различните цветове, в които са боядисани. Но те са били и изключително удобни за своето време. Повечето от тях, особено тези от втората половина на XIX век, са строени, за да се види колко са заможни стопаните им. Чрез къщите се е демонстрирало естетически вкус, както и материални възможности. Старинен Пловдив, както сега го наричаме, е бил място за живеене, за удоволствие. Търговските дюкяни и работилниците са били другаде. За съжаление, кварталът с някогашните работилници изгаря по време на пожар през 1906 г. Това е така нареченият квартал „Капан”. В него все още уличките носят наименованията на занаятите, които са упражнявали техните обитатели. Можете да се разходите по улиците „Златарска”, „Абаджийска”, „Железарска” и други. Сградите обаче сега са съвсем нови и нямат нищо общо с някогашния „Капан”.
По думите на г-жа Стоева старата част на града е била естествен декор на много български и чужди филми. Тук има повече от 250 старинни къщи, които са запазили както външния си вид, така и цялата вътрешна атмосфера от времето на своите първи собственици. Някои от къщите са превърнати в музеи или галерии, други пък се използват като камерни сцени за музикални и драматични представления. За още едно интересно място в Пловдив, което трябва да бъде посетено, разказва Румяна Стоева:

„Галерия „Тракарт” е построена върху запазените основи на къща от римската епоха. Всеки може да се разходи по коридорите й, да надникне в стаите и в същото време да види някоя от съвременните  експозиции на галерията. А те се сменят непрекъснато. Мястото е интересно и с това, че в наши дни там могат да се провеждат  семинари, прожектират се филми. На галерията може да се гледа и като на музей на мозайката. Най-ценното е, че всичко е автентично.”
Пловдив е известен и като град на фестивалите. Г-жа Стоева разказва за някои от тях:

„Може би този, който привлича най-много чужди гости, е фестивалът на оперното изкуство „Вердиеви вечери”. Той се провежда през месец юни. В началото тържествата по време на фестивала бяха на един от пловдивските хълмове. Сега вердиевата музика звучи в Античния театър, където усещането е неповторимо. Той е един от  останалите римски паметници от края на първи и началото на втори век. Побирал е една десета от тогавашното местно население. След възстановяването му в началото на 80-те години, заради удивителната си акустика, това място стана сцена за грандиозни театрални и оперни спектакли. Тук се провежда и Международен фолклорен фестивал – продължава г-жа Стоева. – „Филмовите нощи на Филипополис” е друга инициатива, която е много важна за града и привлича в Античния театър много хора. Старинен Пловдив също има свои празници. Те са обикновено в началото на септември. Тази година за трети път посрещахме гости в „Нощта на музеите и галериите”. В нашия град има най-много частни художествени галерии. Те вече са над 30.”

За Румяна Стоева-Титерякова Пловдив е един магнетичен град. Не само със старините си и фестивалите, но и с по-новите места за забавление. Клубовете за джаз музика още пазят спомена от преди повече от две десетилетия за първия български джаз квартет „Бели, зелени и червени”. Наред с няколкото стари, запазили аристократичната си осанка хотели, в града на тепетата се построиха и много нови сгради. Те приютяват хилядите посетители на Пловдив по време на ежегодния международен панаир. Повечето от туристите, дошли да разгледат Пловдив, винаги се връщат отново заради неповторимата атмосфера на този древен и вечен град.

Снимки: Анелия Цонкова