Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Смилянският боб - със специален статут в семейството на Slow food

Освен че е здравословен и екологично чист, смилянският боб е в основата на цяла поредица от вкусни домашни гозби.
Снимка: Венета Николова
Ако питате българите, кое е най-типичното ни национално ястие, отговорът в повечето случаи ще бъде: „Бобът”. Приготвен под формата на ароматна чорбица, на изпълнена с ухания на диви треви яхния или витаминозна салата, бобът шества неотменно на делничната или празничната ни трапеза. А най-известната и вкусна българска разновидност на боба е смилянският фасул, отглеждан единствено в родопското село Смилян. Освен че се топи в устата, деликатесът съдържа и полезни за организма съставки. Затова е под защитата на Slow food . Наскоро от международното движение за здравословно хранене, насърчаващо производството на екологично чисти храни, поеха ангажимент, че ще подкрепят финансово налагането на смилянския фасул като запазена марка.

Достойният представител на семейство бобови се отличава с големите си пъстри или чисто бели бобчета и е в основата на цяла поредица от нашенски специалитети. Не случайно смилянският боб е особено търсен на пазара. Но въпреки че е защитен с патент, „ловки” търговци предлагат масово ментета с това име. Производителите на продукта обаче се надяват в близко време фалшификатите да спрат. За целта те разчитат на финансовата подкрепа на Slow food, в което членува и Смилян в качеството си на родина на вкусното и здравословно растение. Неотдавна от международното движение заявиха, че ще отпуснат средства за откриване на пакетажен цех за фасул в селото, където продукцията на местните производители ще бъде подложена на проверка за качество. Всяка опаковка смилянски фасул ще бъде обозначена с холограмен знак за защитена марка и със съответната емблема на Slow food. Хората от Смилян се надяват, че по този начин продуктът най-сетне ще стане ясно разпознаваем на българския пазар. „Всъщност, нашето производство е „бутиково”, тъй като годишно произвеждаме не повече от 20-40 тона фасул. Затова засега не се целим в международните пазари, а се стремим по-скоро да утвърдим позициите си на българския.” – каза кметът на Смилян Сафедин Чикуртев. Какво прави смилянския фасул толкова полезен и вкусен?

© Снимка: Венета Николова

Бобеното растение вирее единствено в района на родопското село Смилян, където есенно-зимният сезон е сравнително мек, а лятото е хладно.

„Много са факторите, които предопределят доброто качество на нашия фасул. Надморска височина, влажност на въздуха, географско разположение – твърди г-н Чикуртев. – Селото ни се намира в горното течение на р. Арда. Това е един планински район с надморска височина от 820 до 875 м. Температурите са умерени и през лятото е хладно. И слава Богу, защото при повече от 33 градуса Целзий цветчетата на фасула окапват. Всичко останало е въпрос на ръчен труд. Не използваме никакви пестициди или инсектициди, нито изкуствени торове. Цялото производство е екологично чисто. Хората правят една естествена селекция. Наесен всяка домакиня, всеки един производител подбира най-здравите, най-лъскавите зрънца за посев.”

Всеки, който се отбие в разпръснатото сред хребетите на Родопите селце, може да си купи истински смилянски фасул от местните хора. А те могат до безкрай да изреждат рецепти за бобени ястия. Оказва се, че освен вкусни чорби, от боба тук се приготвят и пържени кюфтета, завити в зелеви листа сърмички, пече се с пиле и наденички, а зрънцата му се панират. От боб се правят и изненадващо вкусни сладкиши. А хитът в ресторантите на Смилян е боб в печена тиква – специалитет, за който дълго ще си спомняте. Всъщност фасулът се е превърнал в част от местния фолклор и в туристическо лого на района. Не случайно на бобеното растение е посветен цял фестивал. Всяка есен в Смилян пристигат гости от страната и чужбина, за да участват в бобената фиеста, която прераства в неповторимо зрелище, наситено с пъстри носии, различни състезания и дегустации на кое от кое по-причудливи ястия с фасул.
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В системата на образованието прозират и болните места на обществото ни

След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да..

публикувано на 24.09.24 в 11:10

Как българин от Врачанско може да се окаже най-дълго живелият човек на земята

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като хора – в това е убеден гл. ас. Росен Гацин от Института по..

публикувано на 24.09.24 в 10:05
Даровете на есента

Есента подарява още един топъл и слънчев ден

Във вторник  ще е слънчево. От запад облачността, отначало висока, привечер и средна, ще нараства. Минималните температури ще са между 7 и 12°, в София 8°. Максималните ще са от 25 до 30°, в столицата ще е 25°.  По Черноморието  ще е слънчево..

публикувано на 23.09.24 в 17:31