Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90 години от Ньойския договор

\r\nДокументът за ратификация на Ньойския договор.
Снимка: archives.government.bg

Преди 90 години, на 27 ноември в парижкото предградие Ньойи сюр Сен е подписан договор, с който официално се слага край на участието на България в Първата световна война. Страната ни се включва в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. „За съжаление цар Фердинанд и министър-председателят Васил Радославов избират погрешната страна – Централните сили – казва в интервю за Радио България акад. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. – Германия и Австро-Унгария предлагат на България безусловно връщане на земите, загубени след Втората балканска война, докато Съглашението в лицето на Великобритания, Франция и Русия предлагат само някои територии от Македония – от безспорната зона, и в Източна Тракия, ако България се включи във войната срещу Османската империя. В продължение на три години българската армия воюва на три фронта. Дава огромни жертви, печели битките на бойното поле. Но войната не се решава на Балканите, а на Западния фронт, където Германия губи и с това повлича и България.”

Какво предвижда Ньойският договор?

Този договор е поредната национална катастрофа за страната – продължава акад. Марков. – Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. Това е бил договор-диктат.  

Българската делегация е била затворена в Мадридския замък в предградията на Париж и й се поднасят условия без право на обсъждане, а сроковете за тяхното приемане са ултимативно кратки. И всички опити за ревизия поне на териториалните клаузи се оказват неуспешни. Прилагат се и жестоки финансови клаузи. България е натоварена с огромни репарации: баснословната сума от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Военните клаузи пък забраняват на страната да има редовна армия, ограничават доброволческата наемна армия до 20 хиляди души, 10 хиляди жандармерия и три хиляди души погранична стража. Така страната в продължение на години трябва да плаща репарации, избухват и граждански конфликти. И най-важното, пречупва се вярата на българите, че могат да решат сами своя национален въпрос.

Какви са били възможностите на страната ни за отстояване на интересите в сравнение с други победени държави?

Първият договор се сключва с Германия и до голяма степен се налага като образец по отношение на другите победени държави: България, Австрия, Унгария и Турция. Основният повик на Жорж Клемансо, който е министър-председател на Франция и председател на Парижката мирна конференция, е, че победените трябва да платят. Но той има предвид победените народи. И това е основният грях на тази конференция, тъй като не се наказват правителствата, допуснали стратегически грешки и военни престъпления /за такива престъпления се говори при победените, не и при победителите/, а се наказват цели народи, без право да им се даде възможност дори да изкажат собственото си мнение по отношение на предлаганите условия.

Възможно ли е било у нас да се формира единна политика по договора и дали това е имало някакво значение?

За пръв път в България нещастието принуждава политическите партии да направят широка коалиция, в която участват демократи, радикали, широки социалисти, земеделци, народняци – няколко партии, без тези, които са били на страната на Германия като Либералната партия. Правят се опити да се спаси каквото може. Първоначално министър-председател е бил Теодор Теодоров от Народната партия, който в своята реч пред Парижката конференция за мир хвърля отговорностите главно върху цар Фердинанд и Васил Радославов. По това време цар Фердинанд вече е напуснал България, Радославов също е заминал с него за Германия. Министрите му са арестувани и Теодоров обещава, че ще бъдат съдени, тъй като са отговорни за присъединяването на България към Германия. Но той не е чут на конференцията. След Теодоров министър-председател е Александър Стамболийски, който печели изборите на 6 октомври 1919 година. И Стамболийски, който се е борил непрекъснато против намесата на България във войната и заради това е бил хвърлен в затвора, е трябвало да подпише Ньойския договор, с надеждата за мирна ревизия на тежките договорни условия.

Вярно ли е, че той счупва писалката след това?
Това е една героична легенда. Истината е, че секретарят на конференцията му предлага
да запази писалката като
спомен от подписването, той обаче я хвърля леко настрана и казва:
„Хубав спомен, не ми трябва,
задръжте я”. И така изразява
своето неудоволствие от
подписването на този
диктат.

Каква е ролята на Ньойския договор за по-нататъшното развитие на Балканите?

За жалост Ньойският договор потвърждава барутната слава на Балканите, която се придобива с Балканските войни. Оттогава в световния политически речник се закотвя терминът „балканизация”, който означава опасно за мира огнище, вражди, конфликти. Ньойският договор задълбочава тези противоречия. Българите в Македония продължават да водят въоръжена борба чрез ВМРО на Тодор Александров, има атентати, границата с нашата западна съседка е като фронтова линия. Тя се затваря в продължение на месеци. С Румъния също заради Южна Добруджа традиционно добрите отношения отпреди Балканските войни се изострят и стават враждебни. С Гърция се стига до военен конфликт през есента на 1925 година, когато гръцката армия окупира Петричко, преследвайки четите на ВМРО. Само с Турция, понеже тя е победена държава, се нормализират отношенията. По този начин великите сили имат възможност да продължат балканизацията. Всяка велика сила си избира по една по-малка държава от Балканите, покровителства я и я настройва, или се възползва от настроенията срещу съседите й. Така великите сили поддържат славата на един барутен погреб.
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Преди 80 години е открита Казанлъшката гробница

"Човекът не знае пътя към небето, но конят го знае", гласи поговорка на траките. Затова тракийските царе задължително са изпращани в отвъдното заедно със своите коне. Заради многобройните могили с погребения на владетели от елинистичната епоха,..

публикувано на 19.04.24 в 04:35

Нови технологии пресъздават битката при Тутракан

Иновативен музеен обект отваря врати във военното гробище край Тутракан. Мемориалът "Тутраканска епопея – 1916" е в построена за целта нова музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята на..

публикувано на 18.04.24 в 12:15

Навършиха се 80 години от последната бомбардировка над София

На 17 април преди 80 години е последната, най-жестока бомбардировка над София по време на Втората Световна война.  На този ден по обед, през 1944 г., 350 американски бомбардировача, придружавани от изтребители "Тъндорболт" и "Мустанг" хвърлят над София..

публикувано на 17.04.24 в 14:00