Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90 години от Ньойския договор

\r\nДокументът за ратификация на Ньойския договор.
Снимка: archives.government.bg

Преди 90 години, на 27 ноември в парижкото предградие Ньойи сюр Сен е подписан договор, с който официално се слага край на участието на България в Първата световна война. Страната ни се включва в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. „За съжаление цар Фердинанд и министър-председателят Васил Радославов избират погрешната страна – Централните сили – казва в интервю за Радио България акад. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. – Германия и Австро-Унгария предлагат на България безусловно връщане на земите, загубени след Втората балканска война, докато Съглашението в лицето на Великобритания, Франция и Русия предлагат само някои територии от Македония – от безспорната зона, и в Източна Тракия, ако България се включи във войната срещу Османската империя. В продължение на три години българската армия воюва на три фронта. Дава огромни жертви, печели битките на бойното поле. Но войната не се решава на Балканите, а на Западния фронт, където Германия губи и с това повлича и България.”

Какво предвижда Ньойският договор?

Този договор е поредната национална катастрофа за страната – продължава акад. Марков. – Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. Това е бил договор-диктат.  

Българската делегация е била затворена в Мадридския замък в предградията на Париж и й се поднасят условия без право на обсъждане, а сроковете за тяхното приемане са ултимативно кратки. И всички опити за ревизия поне на териториалните клаузи се оказват неуспешни. Прилагат се и жестоки финансови клаузи. България е натоварена с огромни репарации: баснословната сума от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Военните клаузи пък забраняват на страната да има редовна армия, ограничават доброволческата наемна армия до 20 хиляди души, 10 хиляди жандармерия и три хиляди души погранична стража. Така страната в продължение на години трябва да плаща репарации, избухват и граждански конфликти. И най-важното, пречупва се вярата на българите, че могат да решат сами своя национален въпрос.

Какви са били възможностите на страната ни за отстояване на интересите в сравнение с други победени държави?

Първият договор се сключва с Германия и до голяма степен се налага като образец по отношение на другите победени държави: България, Австрия, Унгария и Турция. Основният повик на Жорж Клемансо, който е министър-председател на Франция и председател на Парижката мирна конференция, е, че победените трябва да платят. Но той има предвид победените народи. И това е основният грях на тази конференция, тъй като не се наказват правителствата, допуснали стратегически грешки и военни престъпления /за такива престъпления се говори при победените, не и при победителите/, а се наказват цели народи, без право да им се даде възможност дори да изкажат собственото си мнение по отношение на предлаганите условия.

Възможно ли е било у нас да се формира единна политика по договора и дали това е имало някакво значение?

За пръв път в България нещастието принуждава политическите партии да направят широка коалиция, в която участват демократи, радикали, широки социалисти, земеделци, народняци – няколко партии, без тези, които са били на страната на Германия като Либералната партия. Правят се опити да се спаси каквото може. Първоначално министър-председател е бил Теодор Теодоров от Народната партия, който в своята реч пред Парижката конференция за мир хвърля отговорностите главно върху цар Фердинанд и Васил Радославов. По това време цар Фердинанд вече е напуснал България, Радославов също е заминал с него за Германия. Министрите му са арестувани и Теодоров обещава, че ще бъдат съдени, тъй като са отговорни за присъединяването на България към Германия. Но той не е чут на конференцията. След Теодоров министър-председател е Александър Стамболийски, който печели изборите на 6 октомври 1919 година. И Стамболийски, който се е борил непрекъснато против намесата на България във войната и заради това е бил хвърлен в затвора, е трябвало да подпише Ньойския договор, с надеждата за мирна ревизия на тежките договорни условия.

Вярно ли е, че той счупва писалката след това?
Това е една героична легенда. Истината е, че секретарят на конференцията му предлага
да запази писалката като
спомен от подписването, той обаче я хвърля леко настрана и казва:
„Хубав спомен, не ми трябва,
задръжте я”. И така изразява
своето неудоволствие от
подписването на този
диктат.

Каква е ролята на Ньойския договор за по-нататъшното развитие на Балканите?

За жалост Ньойският договор потвърждава барутната слава на Балканите, която се придобива с Балканските войни. Оттогава в световния политически речник се закотвя терминът „балканизация”, който означава опасно за мира огнище, вражди, конфликти. Ньойският договор задълбочава тези противоречия. Българите в Македония продължават да водят въоръжена борба чрез ВМРО на Тодор Александров, има атентати, границата с нашата западна съседка е като фронтова линия. Тя се затваря в продължение на месеци. С Румъния също заради Южна Добруджа традиционно добрите отношения отпреди Балканските войни се изострят и стават враждебни. С Гърция се стига до военен конфликт през есента на 1925 година, когато гръцката армия окупира Петричко, преследвайки четите на ВМРО. Само с Турция, понеже тя е победена държава, се нормализират отношенията. По този начин великите сили имат възможност да продължат балканизацията. Всяка велика сила си избира по една по-малка държава от Балканите, покровителства я и я настройва, или се възползва от настроенията срещу съседите й. Така великите сили поддържат славата на един барутен погреб.
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свещеници и миряни протестираха пред Светия синод в София

На 12 март, на заседание в Синодалната палата в София, митрополитите на Българската православна църква решиха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, съгласно чл. 89, ал. 3 от УБПЦ – БП, да продължи да управлява Сливенска епархия в качеството си..

публикувано на 12.03.24 в 14:55
Румен Радев

Румен Радев е домакин на тържествената вечеря ифтар

Президентът Румен Радев ще бъде домакин на тържествената вечеря ифтар по случай началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан. На нея са поканени представители на мюсюлманската общност, на останалите традиционни вероизповедания, на дипломатическия..

публикувано на 11.03.24 в 07:00

"Ти си прелестна" – казва ни антично огледало

Витрина с малки оброчни огледала е част от експозиция, посветена на темата за женската красота в древността, представена в Археологическия музей в гр. Бургас. Изложбата е под надслов "Капризите през Античността. Погледни огледалото" и е по повод 8..

публикувано на 10.03.24 в 10:25