И българите, подобно на други европейци, протестират срещу масираното поставяне през последните години на множество антени /базови станции/  на GSM-операторите. В големите градове те са накацали върху покривите на жилищни сгради, училища, дори и детски градини. Подобни съоръжения с електромагнитно излъчване предизвикват  у населението страх и протести, свързани с предполагаеми негативни отражения върху здравето. В България съществува правна норма, регламентираща  нивото на подобни излъчвания. Това е Наредба № 9 на Министерството на здравеопазването от 1991 г., за която се твърди, че е една от най-строгите в Европа. Освен това мобилните оператори трябва да получат и съгласието на местните власти за поставяне на базова станция, както и оценка за въздействие от Националния център за опазване на общественото здраве. Възможно е обаче, когато е правено измерването, съответната станция да не е била натоварена, опасяват се хората. Оказва се, че в София по-голямата част от базовите станции на мобилните оператори нямат разрешение от Столичното кметство. Освен това операторите не полагат грижи за информиране на властите и населението дали електромагнитното излъчване от антените им е в нормите, съответно безопасно за здравето на хората. Това буди недоволството на столичани.
 
Вили Лилков, съветник в Общинския съвет на столицата, казва за Радио България, че  в София от 2000 базови станции на мобилните оператори само 650 имат разрешение за това от Столична община. Лилков е човекът, взел присърце проблема на столичани. Той поставя тези въпроси на заседанията на Градския парламент. Преди половин година Общинският съвет на София по негово предложение взема решение да се поиска от мобилните оператори справка за техните базови станции, за да се създаде регистър на всички поставени върху покривите съоръжения. Както и да се свалят антените от покривите на детски градини и училища. За съжаление администрацията на Столична община не изпраща навреме въпросите на съветниците от Градския парламент към мобилните оператори. “От друга страна самите мобилни оператори продължават да крият информация и да поставят антени в разрез със Закона за устройство на територията”, посочи в интервю за Радио България Вили Лилков, общински съветник от партия “Демократи за силна България”.

“Проблемът, който се явява на първо място при поставянето на тези базови станции,  е,  че не винаги се иска и се получава 100-процентовото съгласие на хората в жилищната кооперация – допълни той. – На второ място, не се информира Столична община за нивата на електромагнитните полета около базовите станции. Защото по Наредба № 9 от 1991 г. на Министерството на здравеопазването би трябвало, когато се въведе  една базова станция в експлоатация, да се измери нейната хигиенно-защитна зона, когато тя работи в най-натоварен режим. Освен това трябва да се информира Столична община за нивото на полето, а общината е длъжна да информира гражданите по съответния начин. Моята идея, когато внесох доклад в Общинския съвет, беше заедно със създаването на този публичен регистър на базовите станции да създадем паралелно с него и регистър на съответните електромагнитни полета изобщо, било то от телевизионни предаватели, от радарите на летището. За да може хората, когато в близост до техния дом се появи станция, да знаят дали тя е законна. Ако я има в този регистър, значи е така. И второ, да е ясно какво е нивото на електромагнитното поле около нея. Сега хората се притесняват, защото не знаят дали полетата около базовите станции надхвърлят пределно допустимите норми или са под тях, дали станцията е законна или не. Обикновено се обръщат към Регионалните инспекции  за опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/, натоварена да осъществява контрол чрез измерване на електромагнитните полета, но тази служба е доста натоварена и гражданите чакат дълго време. През това време страховете се развиват у тях.”

Лилков дава примери със съседни столици. В Атина, например, е забранено поставянето на базови станции върху жилищни сгради, а само върху поземлени имоти и нежилищни сгради. Същото е положението в Белград. У нас, посочва той, драстични действия са предприели местните власти в черноморските градове Варна и Бургас, също в Пловдив и Сливен. В тези градове мобилните оператори са задължени да свалят всички базови станции в радиус около 300 метра от детските градини и училища. У нас, а и в Европа, мненията по отношение на електромагнитното влияние на  базовите станции на мобилните оператори варират. Стига се от крайно отрицание и твърдения, че тяхното излъчване може да предизвика много сериозни болести, до мнения, че антените са напълно безопасни. “Така или иначе, проблемът е, че гражданите трябва да бъдат информирани, а местните власти трябва да контролират процеса”, казва още Вили Лилков.

“Не можем да оставим една дейност по експлоатация на публичното пространство и печалба от него, без да информираме гражданите за това дали има рискове и дали всичко това е законно. Щом мобилните оператори смятат, че техните  базови станции са разположени законно, какво пречи да информират общината и да предоставят всичките си документи за изграждането им. Софиянци трябва да бъдат информирани за нивото на електромагнитния фон, както за замърсяването на въздуха или радиационния фон. Европейска практика е самите мобилни оператори, които поставят базовите станции, да инвестират в измерването на електромагнитните полета. Както може да получим информация за налягането на въздуха, така би трябвало да се знае в ключови точки на София дали електромагнитното излъчване не надвишава пределно допустимите нива.” Вили Лилков допълва още, че европейска практика е местните органи на самоуправление да извършват съответни контролни измервания по определени маршрути през годината и да информират мобилните оператори да коригират мощността на станциите, ако е необходимо.