В околностите на София ще откриете незасегнати от масовия туризъм кътчета, където да се усамотите сред природата.

Столицата ни е заобиколено от множество малки и големи планини.

На юг от София в посока на град Перник се редуват билата на Голо Бърдо, които крият в дълбините си все още неизследвани пещерни системи. А сред суровите й хребети се намира един от най-старите български резервати – Острица. В него се съхраняват уникални растителни видове от преди ледниковия период. Струва си човек да отдели време и за една малко известна и не много висока, но затова пък удивително красива планина, разположена на 70 км западно от София. Става дума за Любаш. Всеки, който се изкачи на едноименния й първенец, издигащ се на 1398 м надморска височина, ще бъде възнаграден за усилията си с незабравима гледка. „Оттам се вижда поне една пета от България” – разказва Момчил. Много популярна за излети в края на седмицата е крайстоличната планина Лозен, покрита с гъста мрежа от сенчести пътеки и беседки за отдих. Малко софиянци знаят, че хълмистите й извивки са част от Средна гора, която пък започва от стената на близкия до София язовир Панчарево и пресича от запад на изток почти цяла България.

Горещо ви препоръчваме да отскочите за няколко часа до Искърското дефиле, което си пробива път в подножието на нащърбени в небето планински хребети. Тук почти всеки връх е увенчан от старинно оброчище или ударено от гръм дърво, а погледнете ли надолу, ще останете без дъх от разстилащата се в краката ви магнетична гледка към река Искър и нейните притоци. Друг все още незасегнат от масовия туризъм район е т.нар. Краище. Намира се на запад от София, недалеч от границата ни със Сърбия.

„Мнозина са чували за него, но много малко знаят, че там има 11 живописни планини, образувани в различни периоди – твърди Момчил Цветанов. – Това са диви, непознати масиви, там човешки крак рядко стъпва. Планинарите го предпочитат заради непосредствения досег с природата в най-неопетнения й вид. Няма маркировки, асфалтирани алеи или хижи. Вървите през обрасли коларски пътища или кози пътеки, а селата са почти обезлюдени. Едно от интересните места в Краище е Земенският пролом. Няма човек, който да е пътувал с влак от София за Кюстендил и в пасажа от град Земен до село Ръждавица да не е бил впечатлен от огромното количество скални кули и причудливи каменни фигури. Лично аз, когато съм пътувал, съм притичвал „като совалка” от единия до другия прозорец, възхитен от това, което виждам!”

Люлинският манастир „Св. Петка” ще ви изненада с пъстрите си стенописи, изобразяващи светци и библейски сцени.

Малко познат кът за излети в края на седмицата е планинският район около град Трън, северозападно от София. На няколко километра от града сред непристъпните чукари на ждрелото на р. Ерма е обособена екопътека, която пресича райски красива местност. Маршрутът обаче е труден и е подходящ по-скоро за опитни планинари. Затова пък разположената в западната част на София Люлин планина е достъпна за всеки. Тук въздухът е кристално чист и лечебен. Неслучайно в подножието на най-западните й склонове се намира балнеоложкият курорт Банкя, известен с лековитите си минерални извори. Ако поемете по асфалтирания път, свързващ градчето с високите части на планината, ще останете приятно изненадани. Ненадейно пред вас ще изникне пъстра картина – манастирът „Св. Петка”. Варосаните му в бяло стени са покрити с ярки рисунки на светци и сцени от библията. Старата му църквичка е била построена преди повече от 300 години и е обявена за паметник на културата. Впрочем София е заобиколена от множество малки и големи манастири, сгушени в пазвите на разгънатите до хоризонта планински масиви. Тези оазиси на духовността и спокойствието редовно се вписват в маршрутите на столичани и гости на София. За да изживеете едно приключение във времето и пространството, е достатъчно в края на седмицата да разтворите туристическата карта на България и да си зададете въпроса „А сега накъде?”

Снимки: Венета Николова