Защитен ли е българският потребител от това да купи стоки и уреди със съмнителен произход и качество, които да изиграят лоша шега, стигаща до опасност за живота му? Не съвсем. Въпреки доста сериозния контрол на българския пазар, на него все още “се промъкват” такива стоки – и внесени, и родни. Особено преди празниците и голямото коледно пазаруване доста търговци са поблазнени от мисълта да спечелят с евтини, но на вид ефектни стоки, наподобяващи известни марки. А във време на криза, когато парите на всички са добре премерени, човек може да купи такава стока и после да съжалява.

Във всеки български дом вече има качествена техника от реномирани марки. При нея проблеми няма. Известен е производителят, знае се и търговецът. Проблемът идва от онези уреди, които сме купили набързо, за дребни пари от случайни улични търговци или малки магазинчета. На тях не е отбелязан нито производител, нито пък има инструкции за безопасна употреба и съхранение. Поради това рисковете са изцяло за купувача. В Държавната агенция по метрология и технически надзор съществува отдел ”Надзор на пазара”, който периодически прави проверки по малки магазини и големи вериги за стоки с нехранителен характер. Експертите реагират и по сигнали на граждани. Разказват за много случаи на стоки със съмнителен произход и качество, открити при проверките. Знаете ли например, че при марковите кани за бързо затопляне на вода шнурът е до 70 см, за да не минава под каната, което гарантира безопасност? На пазара обаче могат да се купят по-евтини кани, внос от Китай или Турция, а и произведени у нас, при които това изискване не е изпълнено. Ангел Велев, експерт в агенцията, дава още примери:
 
“Друг чест проблем с каните е, че контактната система не издържа, когато ги изпитваме. Не издържа задължителните 10 000 включвания и изключвания, те се повреждат доста по-рано. Тъй като мощностите са големи, в контактната система може да се получи доста сериозно прегряване и има опасност от пожар. Осветителните тела също са в групата на електрическите продукти, при които много често срещаме несъответствия, в това число и представляващи опасност за потребителите. Там най-често проблемите са свързани със захранващия шнур. Входът на шнура в самото осветително тяло трябва да е фиксиран, да не може да се тегли или да се пъха навътре. И оттам вече може да се получи пожар или да се докоснат части под напрежение.”

Европейските директиви за изискванията към електроуреди и други стоки са въведени в българското законодателство чрез Закона за техническите изисквания към продуктите и съответни наредби. Ангел Велев допълва, че от 1 януари 2010 г. влиза в сила регламент 765 на ЕС , който представлява рамков документ, чрез него ще се уеднаквят принципите и събирането на информация за надзора на пазара. Този регламент въвежда унифицираност на стандартите в тази сфера във всички държави на ЕС. Впрочем, у нас опасните стоки и уреди се изземват от пазара, а някои се унищожават. В Закона за техническите изисквания са предвидени санкции и за търговците, които ги разпространяват. Ангел Велев казва, че много стоки без документи за произход са установени на стоковия базар Илиянци.

“Законът в тази част донякъде ни ограничава – допълва той. – Защото нямаме достатъчно лостове да принудим търговците и да намерим информация по какъв начин стоката е преминала границите. Защото е много важно тя да бъде спряна там. Тръгне ли вече да се разпространява, доста трудно е да я намерим навсякъде, където тя е разпространена.”

При тези акции на експертите много важно е доброто взаимодействие с митниците, за да бъдат спрени навреме стоките със съмнителни качества.
В ЕС съществува информационната система „РАПЕКС” за бърз обмен на информация за пуснати на пазара стоки, които застрашават здравето и безопасността на потребителите. Тя обхваща всички опасни потребителски стоки без хранителните, фармацевтичните и медицинските продукти и устройства. Системата гарантира, че информацията за продукти, които са идентифицирани като опасни от националните власти на една държава, ще бъде разпространена бързо между останалите държави-членки, за да се защитят здравето и безопасността на потребителите.