Не са един и два празниците в българския православен календар, които народът ни тачи и почита от незапомнени времена, прекланя се пред светците и спазва най-различни традиции и обичаи. На 6 декември църквата отбелязва деня на Св. Николай Чудотворец, известен още като Никулден.

„Църковният празник на Св. Николай, Мирликийски Чудотворец или Никулден е един от най-почитаните от нашия народ църковни празници –  разказва екзархийският иподякон Йоан. – Той е в чест на Св. Николай, който се е родил през 280-а година в малоазийския град Мира, провинция Ликия. По времето на император Константин Велики е провъзгласен за Мирликийски архиепископ и е взел участие в Първия вселенски събор на светите отци в гр. Никея. Умира през 325-а година. Св. Николай става прочут със своите морски чудодеяния при спасяването на кораби и моряци в беда. По тази причина навсякъде у нас светецът се почита като покровител на необятната морска шир, на реките и езерата и като патрон на моряците и рибарите. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии и лодки спират движението си, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител. И мореплавателите, и рибарите заедно със семействата си участват в тържествените църковни служби, след което устройват общи празнични трапези, посветени на Св. Николай”.

Задължителен елемент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено се приготвя шаран, тъй като според древно поверие шаранът е считан за слуга на Св. Николай. Ето какво разказва още иподякон Йоан:

„Веднъж, когато светецът плувал с лодка се появили силни вълни и пропукали нейния под. Св. Николай хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне и себе си и своите спътници. Оттогава останала традицията да се приготвя шаран в чест на светеца, заради което българите наричат празника още „Рибни Св. Никола”. Най-често шаранът се приготвя с плънка от ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто”.

Така приготвеното празнично блюдо се нарича „рибник”. Освен рибника за никулденската трапеза се приготвят и специални обредни колаци, познати като „боговица” или никулденски кравай.

Св. Николай се почита изключително силно като семеен и родов покровител, като светец-пазител на дома, имота и стоката. На Никулден из много български краища се организират семейни чествания. Най-старият мъж прекадява трапезата с рибника, вдига хляба високо над главата си и благославя: „Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!”
В развитите някога търговски центрове като Панагюрище, Сопот, Асеновград и Враца Св. Николай се е почитал и като патрон на търговците.
В други селища е бил тачен като покровител на ловците и воденичарите, а в Чипровско и Старозагорско – на овчарите.

По своите характеристики Св. Николай твърде много напомня и за някои старинни езически богове на водите и на подземния свят, каквито са старогръцкият Посейдон и славянският Велес.”