“Българският фолклор ме зарежда с енергия и ми дава кураж за живот”, споделя Аспарух за увлечението си по българските народни танци. Преди 27 години той преживява трудова злополука, след която остава прикован в инвалидна количка. За последните три години и половина обаче той почти не е пропускал репетиция на танцовия състав за хора с увреждания “Танцувам не по-различно от теб”. Инициатор за сформирането му е Христина Кунчева, която повече от 15 години е работила с хора с увреждания в областта на спорта. “Идеята е да покажем, че няма граници и различия между здравите хора и тези, които имат някакви проблеми”, обяснява тя. И в действителност, в “Танцувам не по-различно от теб” играят заедно както хора с физически и ментални увреждания, така и напълно здрави. 

“Не го правя с цел да се търсят някакви високи резултати – добавя още Христина. – Желанието ми е просто хората да се адаптират, да са мотивирани, да се забавляват. Всеки танц е един вид релаксация за тях. В тези занимания те намират много смисъл, защото има къде да ходят, да се забавляват, да общуват.”

Танцовият състав е асоцииран член на Центъра за психологически изследвания – неправителствена организация, работеща за социалната интеграция и защита правата на хората с увреждания. Репертоарът на групата вече наброява няколко танца от различни етнографски области на страната. “Танцувам не по-различно от теб” са имали различни сценични изяви, включително и пред президента Георги Първанов. Участвали са също на Международния фестивал за хора с увреждания в Поморие, имали са турнета в Гърция, а сега им предстои пътуване до Полша, където също ще танцуват на международен фестивал за хора с увреждания. Навсякъде публиката ги посреща много радушно, а често дори коментарите са, че танцуват като здрави. От лятото Христина е привлякла и младия хореограф Димо Славчев.

“Реших, че мога да бъда полезен на някого със своя труд и да покажем на обществото ни, че здрави и болни могат да вършат нещо заедно. Освен това смятам, че хората с увреждания се нуждаят от повече внимание от обществото като цяло и в частност от всеки един от нас”, обяснява Димо за личната си мотивация да посвещава част от времето си на тези хора. Той споделя още, че работата с хората с увреждания е известно предизвикателство за него. Причината е, че танцът трябва да бъде адаптиран към всеки отделен участник, така че той да покаже своята най-силна страна и талант. “За да направят едно движение, на тях им отнема повече усилия и време. Но когато го постигнат, за тях това е голям успех”, казва още Димо. Той вече е направил първата си хореография за тях – хумористичният танц “Шопска сватба”. С него те са участвали тази година на Международния фестивал за хора с увреждания в Поморие, където отзивите са били много добри. 

“Хората много се вживяха и дадоха всичко от себе си, за да влязат в образите, които им предложих – разказва Димо. – Отчасти и те самите са съавтори на тези образи и на атмосферата, която се получи. Ключовото в работата е всеки да почувства, че е част от другите. На практика така и стана, и здравите, и хората с увреждания, които взеха участие в танца, станаха една спойка. Затова мисля, че танцът се получи хубаво.”

© Снимка: Румяна Цветкова

С нетърпение очаква всяка репетиция и 25-годишната Цветелина. Тя има страхова невроза, но откакто започва да посещава танцовия състав преди 4 години, животът й се променя. “Преди стоеше по цял ден вкъщи. Сега бърза за репетиция, радва се, че ще танцува. Тук се раздвижи, чувства се много добре и е щастлива”, разказва майка й. Народните танци помагат много и на 11-годишния Сашко, който преди няколко години пада от 6-ия етаж. “До миналата година той посещаваше помощно училище, а сега е в обикновено училище и танците му помогнаха да се адаптира към средата, в която учи”, обяснява майка му Елизабет Санкийска.
 
“Моят син е от 3 години в тази група, но в последната една година започна да танцува, тъй като преди това имаше проблеми, беше на количка – казва още тя. – Той вече се опитва да влезе в образа според нуждата на танца, в който участва. Сашко има много голямо подобрение, защото забрави за това, че не можеше да ходи, че не можеше да движи ръцете си, защото беше в гипс до раменете. Свалихме гипса, започна да играе и това му помогна малко по малко да свиква да бъде като другите, а не да се чувства различен и изхвърлен от можещите. Аз съм от 4 години в групата, един от най-старите й членове. Също имам проблеми, но те са малки в сравнение с тези на останалите. Дори повече ме приемат като асистент, отколкото като човек с увреждане. Участието в тази група е нещо вълшебно, което помага невероятно много. Естествено не става с магическа пръчка. Трябва време, повторение, репетиции, себеотдаване и много труд, който не се вижда на сцената.”

Аспарух също разказва, че е много запален по българската народна музика и танц. “Звънне ли някой на мобилния ми телефон, засвирва “Чичовото хоро”. За лекарствата, които пия всеки ден, ми напомня друга народна мелодия”, разказва той. Далеч преди да пострада, Аспарух е играл в танцов състав. А веднъж разпалена, любовта към българския фолклор не угасва.
 
“Запалих се по танците отново – споделя той. – Това е единственото ни развлечение и борба за живот. Ако се отчаеш и останеш вкъщи, това означава напълно да блокираш. Българските народни танци ти дават кураж. Когато отида при лекаря, той се чуди как нямам допълнителни усложнения като бъбречна недостатъчност, например. А аз му обяснявам, че съм непрекъснато в движение. Щом е хубаво времето, излизам навън с количката и тръгвам за репетиция. Идвам с желание, доставя ми удоволствие да танцувам. Всеки вторник и петък идва кола на фирма „Лозана” да ме взима от вкъщи и ме прибира обратно. Старая се, въпреки че съм в количка, да докажа на много хора, че не трябва да се отчайваме, че животът е борба, ентусиазъм. Като видиш, че не става отведнъж, от два, три, четири пъти, накрая ще го направиш. Ние танцуваме не по-зле от останалите. Няма значение, че сме на колички. Важното е да имаш кураж. Щом сърцето ти е пълно, щом душата ти е пълна, това е най-важното, това е животът. Всички мъки, всички неволи се преодоляват.”