Възможно ли е прекомерната консумация на месо и млечни продукти да доведе до промени в климата? Известно е, че заради огромните количества тор, които се получават при масовото отглеждане на животни, в атмосферата се отделят т. нар. парникови газове метан, амоняк и въглероден двуокис. Според доклад на организациите „Състрадателно световно животновъдство" и „Приятели на Земята" при интензивното животновъдство се отделят повече вредни емисии от газове в сравнение с целия транспорт по земята. Документът се базира на проучване, направено от Института по социална екология – Виена, към университета в Клагенфурт и Потсдамския Институт за изследване на влиянието върху климатичните промени.

„Последствията от интензивното животновъдство върху климатичните промени са комплексни" – обяснява Донка Калчева от „Състрадателно световно животновъдство”.

„От интензивно животновъдство се отделят 18 процента от парниковите газове. Големите ферми представляват затворени площи, в които се отглеждат стотици животни, откъснати от естествената им среда. Целият цикъл на това животновъдство заедно с пестицидите, използвани за фураж, замърсяват въздуха и почвата. Освен това, за да се освободи място за отглеждане на фуражни култури, се изсича голяма част от горите. Шокираща е и цифрата на отглежданите за месо животни в света – общо 60 милиарда годишно. Тези факти говорят само за едно, че не можем да постигнем баланс на планетата, която е безкрайно изтощена. Над 75 процента от земята по света се използва за земеделие и затова трябва да търсим алтернативи."

Когато животните пасат свободно навън, се стимулира растителността на пасищата. В световен мащаб обаче над 60 процента от животновъдството е интензивно и животните много рядко излизат на паша извън фермите, подчертава Донка Калчева. В България, както и в други европейски страни, все още се финансират ферми, които не отговарят на новите стандарти на ЕС, обяснява тя:

„В България след 1989 година имаше доста голям срив на целия земеделски сектор. За съжаление в момента, както в цяла Европа, мерките, които правителствата предприемат за подпомагане на земеделието, са насочени към модернизирането му, към все по-интензивни практики. Много малка част от парите, които се дават на земеделски производители и животновъди, отиват за биоземеделие. В момента се насърчават по-големите производители на свинско и телешко месо за сметка на дребните производители, които развиват щадящо природата земеделие. Това противоречи на световната тенденция за опазване на планетата, за устойчиво земеделие и дългосрочно изхранване на цялото население на земята."

Самото изхранване на нарастващото население е много сериозен проблем. До 2050 година се очаква населението да стане над 9 милиарда. Получава се ярък парадокс – в западните държави около 1 милиард души страдат от затлъстяване и здравословни проблеми, свързани с хранителния им режим, а в развиващите се страни същият брой хора боледуват от недохранване. Затова от „Състрадателно световно животновъдство" и „Приятели на Земята" препоръчват консумирането на месо да се сведе до три пъти в седмицата.

„Реално консумираме много повече от това, което е нужно за организма ни – казва Донка Калчева. – При едно по-справедливо разпределение на хранителния ресурс на Земята можем да нахраним целия свят, като всеки от нас яде това, което е нужно на организма му, и в същото време да имаме един по-здравословен начин на живот. Не става дума за вегетарианство, а за хранене, което щади природата."