Близо 600 деца в България са били изтеглени от най-тежки форми на труд, а около 13 000 малолетни в риск са били консултирани. Това е постигнато в рамките на 6-годишен проект за превенция и премахване на детския труд в страната ни, по който българското правителство си партнираше с Международната организация на труда. Проектът е подкрепен финансово от правителствата на Германия и САЩ. За периода от 2004 до 2009 г. българската държава също е отделила от бюджета си над 17 млн. лв. за борба с детската експлоатация. Тези средства са изразходвани за реинтегрирането или предотвратяването на отпадане от училище на 300 000 деца, както и за финансиране на Центровете за децата на улицата и на кризисните центрове за деца, жертви на трафик. От общо 1 294 000 деца у нас на възраст между 5 и 17 години през 2000 г. 83 000 са били икономически активни, показват данни на Международната агенция на труда. 32 процента от тях са обявили, че са заети в семейни стопанства и близо 42 процента са участвали с труд в домакинствата. Не само у нас, но и в други държави децата са експлоатирани в сивия сектор на икономиката, главно в селското стопанство, туризма, търговията. Често те са въвличани и в дейности като просия, джебчийство. Нерядко стават жертва на трафик с цел трудова или сексуална експлоатация. Най-уязвимите групи са етническите малцинства, лицата с увреждания и живеещите в отдалечени места. Според зам.-председателя на Държавната агенция за закрила на детето Христо Монов тази година значително са намалели случаите с деца, станали жертва на трафик. Ако за първите десет месеца на 2008 г. те са били 71, то за същия период на тази година са 31. Световната икономическа криза е променила дестинациите за трафик на дeца с цел трудова експлоатация. Ако до миналата година те са извеждани предимно в Гърция, тази година преобладават случаите в Австрия, дори има един случай в Австралия. Върнатите в България деца се настаняват в кризисни центрове.

„Точно по отношение на тези деца се предвижда най-дълъг престой в кризисен център – обяснява Христо Монов. – Той е до 6 месеца. Също така се предвижда и предприемане на мерки по Закона за българските документи, т. е. две години нямат право да напускат страната. Тази година сме направили 34 предложения за налагане на такива мерки. Това се прави с цел да не може повторно да бъдат изведени от страната. Защо е толкова дълъг този срок? Защото много от тези деца нямат чувството, че са жертви. Когато майка ти и баща ти те карат да правиш нещо, когато ти е наложен този личностен модел, че така трябва да се развиваш, ти не приемаш себе си като жертва, а, напротив, като човек, който подпомага семейството си. Така че корекционната работа с този контингент е доста труден. След шестия месец се преценява какъв е напредъкът и се предприемат други мерки по закрила, като най-често това е извеждане от семейната среда и настаняване при близки и роднини.”

Шумен е една от пилотните общини, в които се е работило по проекта за превенция и премахване на детския труд. Установено е, че децата са използвани основно за работа в селското стопанство при отглеждането на животни. „Това са деца от бедни семейства, в които родителите са без работа. Те не притежават нито земя, нито животни и няма с какво да се изхранват, освен ако някой не ги наеме на сезонна работа. Оказва се обаче, че тези, които търсят работници, предпочитат децата, защото им плащат по-малко” – обяснява Силвия Милкова от Комплекс за социални услуги за деца и семейства. В града децата са принуждавани да просят или да събират железа. 49 деца в общината са изведени от тежки форми на труд, а с около 60 в риск е работено с цел превенция.

„Всички деца, до които успяхме да стигнем и които бяха идентифицирани като експлоатирани, бяха подпомогнати не само със социални услуги, но и материално – казва Силвия Милкова. – Те бяха включени в групи за неформално обучение, в групи за изграждане на житейски и социални умения. Бяха подготвени за училище. Закупиха им се дрехи и учебници и бяха върнати в училище. В момента продължава наблюдаването на тези деца в училищата. Наред с всички институции много активно се включиха и училищата в Шумен. Интересът беше много голям. Те преминаха обучение по наблюдение на учениците в училище и по този начин вече могат по-лесно да идентифицират работещите деца и да ги насочват към отделите за закрила на детето.”