Напоследък все по-често ставаме свидетели на агресивни прояви на непълнолетни младежи. Често те са реакция на това, което децата са гледали по телевизията, в различните интернет сайтове, в собственото си семейство или сред връстниците си. Когато агресивното поведение не е насочено към позитивни действия, тогава се случват неприятни инциденти, казват училищните психолози. Те мога да завършат и със смърт на връстник. Понякога обаче децата просто имат нужда някой да ги изслуша, да им даде съвет и това в повечето случаи не може да направи родителят. Тогава на помощ идва училищният психолог, който става все по-необходим ориентир за обърканите детски души.

Елена Александрова е училищен психолог в две столични начални училища /до 8 клас/ и пряк наблюдател на живота на учениците. “Много често пътят до училище в колата е единственият контакт на родителя с детето”, казва тя. Понякога поради здравословен проблем при децата, който се свързва с нетърпимост в общуването, се поражда агресивно поведение. Подобни реакции според Елена Александрова предизвиква и хиперпротекцията от страна на родителите, тяхната прекалена загриженост за всичко, което става с детето или около него – дали е яло, с какво е облечено, какви оценки е получило. “Да не говорим за деца на разведени родители, извънбрачни деца или пък такива, отглеждани от баби и дядовци, защото родителите им са в чужбина. Общуването с тях е затруднено”, казва Елена Александрова и добавя още примери:

“Случаите с агресивно поведение в моята практика са били свързани със спор в приятелска среда заради по-скъп мобилен апарат или друго по-високо материално благополучие, което е свързано с потискане на другия, който няма такъв стандарт. Между момичетата избухва спор за момче, в което са влюбени. При момчетата това се случва по-рядко. При подобни случаи при момичетата често се стига и до физическа агресия. Спорът от Skype се пренася в училищната среда. Момичетата се сдружават, за да накажат друго момиче.”

При подобни прояви ролята на училищния психолог е изключително важна.

“Най-напред говорим само за фактите, тоест какво се е случило – обяснява Елена Александрова. – Всеки има право да каже какво мисли. След фактите идват чувствата, кой какво е почувствал. И най-накрая са анализите – всеки за себе си и групата общо. Ако има някакъв проблем, след това правя индивидуална консултация. Но няма магическа пръчка. Това са деца, винаги може да възникне конфликтна ситуация и ежедневно ми са налага да правя консултации.”

© Снимка: Милка Димитрова

В забързания и противоречив наш живот ролята на училищния психолог става все по-голяма...

Децата още от втори клас гледат кеч, допълва подбудите за агресивното поведение на децата Елена Александрова. И това е въпреки предупрежденията ми към родителите да упражняват по-голям родителски контрол. Но не можеш да избягаш от сайтовете в интернет. “Родителите трябва да разберат, че агресията, отчуждаването на техните деца се появява най-вече от липсата на обич”, подчертава още училищният психолог. При най-агресивните деца Елена Александрова може да помогне само, ако родителите са подписали декларация за съгласие. “От практиката ми знам, казва тя, че обикновено родителите на такива деца отказват с думите: “Моето дете не е лудо!” Но истината е, че в последните години родителите все по-често търсят контакт с училищния психолог. Елена Александрова добавя:

“Създалите ново семейство родители идват да се консултират. Идват и такива, които виждат промяна в детето си по време на пубертета. Сами виждат, че има някаква склонност към агресия, мотивацията му за учене е променена. Има и такива родители, които отказват да работя с техните деца. Но такъв е животът.”

По собствено желание нерядко за съвет към училищния психолог се обръщат и самите ученици. Доста въпроси имат и когато започне пубертета. Елена Александрова добавя още за причините, поради които у децата може да възникне агресивно поведение.

“Нещо много важно, казва тя, е несъответствието между психичното развитие на децата и учебния материал, който им се поднася. Учебниците са написани на много висок стил и ако децата не разбират нещо, спират да учат. Мотивацията за учене приключва или пък го наизустяват. Така идва умората и неразбирането. Второто са неясните правила за живота. Те не знаят какво да очакват, явяват се и повишените родителски изисквания. Родителите пък не винаги знаят какво се случва в училище. Неясни са правилата от една страна в семейството, от друга страна в училището. И се получава различие в правилата на двете институции, няма съгласуваност в работата с децата.”