Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нова книга събира спомени, впечатления и чужди пътеписи за София от ХV до ХХ век

Храмът „Свети Александър Невски” и Художествената академия – 1935 г.
Снимка: Архив

„Лъкатушни улици, неправилни и невъзможни павета, живописни къщи с издадени балкони и покриви, които почти се докосват над тесните улички... Тук-там някоя европейска сграда контрастира с местните къщи и дюкяни.” Така описва първите си впечатления от София граф Робер дьо Бурбулон, секретар на новоизбрания български княз Фердинанд през 1887 г.

Централната софийска гара. 1903 г.

Две години по-късно френският аристократ отбелязва: „Това, което е учудващо, изумително, е напредъкът на страната. София се превръща в хубав град... Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета... Гарата е великолепна... В строеж са Народната банка, кметството, археологическият музей. Градът е неузнаваем! София е обхваната от строителна и разширителна треска, която е направо ужасяваща... И най-дребният чиновник, и последният прислужник си строи къща...”

Интересни спомени на българи и впечатления на чужденци, фрагменти от чужди пътеписи за днешната българска столица можем да прочетем в книгата „София ХV – ХХ век”. Издадена е от Столична библиотека и е посветена на 130-ата годишнина от избирането на града за столица през 1879 г.

„В книгата са събрани текстове, които представят атмосферата на стара София – разказва за Радио България Ана Анастасова, началник на отдел „Краезнание” в Столична библиотека. – Тя се състои от две части, като втората част, която можем да наречем „научна”, всъщност е библиография на пътеписите от чужди пътешественици за България, включително за София. Посочили сме произведенията, в които читателите могат да намерят сведения за града. Най-старият пътепис е от 1433 година на френски пътешественик. А текстовете, с които сме се стремили да

Феликс Каниц. София при Витоша през 1877 г.

направим книгата по-увлекателна и достъпна за широк кръг читатели, се отнасят за времето от обявяването на София за столица до края на Втората световна война. Подбрани са наши и чужди автори. Някои, като австро-унгарския археолог, географ и етнограф Феликс Каниц и чешкия историк и български политик Константин Иречек са много известни, други са позабравени. Има и няколко текста, които за пръв път се превеждат на български език. Всички тези откъси, които сме включили, са от книги, периодични издания или други източници, притежания на Столична библиотека. Затова не можем да гарантираме абсолютна пълнота на използваните източници.”

Площад „Славейков”, 20-те години.

През 1931 г. американският пътешественик и журналист Рубън Хенри Маркхам, специален пратеник за Балканите, пише за София: „... последното половин столетие я преобразява напълно и я прави един от най-големите и привлекателни градове на Балканите. Тя се разраства с изключителна бързина през последните две десетилетия, като нейното население от 102 812 жители през 1910 г. ... понастоящем наброява 230 000 души... Животът в София много точно отразява духа и психиката на хората. Той е освободен от екстравагантност и в нито един магазин няма да откриете обилен или разточителен показ на луксозни предмети. Градското битие не се отличава с буйна веселба и след полунощ повечето улици са тихи... Най-веселите часове от деня са в ранната привечер, когато магазините и канторите са вече затворени. Всички млади хора в града, облечени в най-елегантните си дрехи, се разхождат напред-назад по най-хубавата улица – „Цар Освободител”.

Първият конски омнибус

„Много любопитни сигурно ще бъдат за читателите отзивите на чужди кореспонденти, които са работили в София – продължава Ана Анастасова. - Техните текстове за нашия град напълно противоречат на това, което сега чуваме. А именно, че София е един изключително чист град, с широки, просторни булеварди, че нейните граждани са много дисциплинирани, много спокойни. И те много завиждат на софиянци, че от цялото им поведение лъха едно доволство, едно щастие и една скромност. Това се отнася за 30-те и 40-те години, когато кмет на града е инж. Иван Иванов и когато действително София силно се разраства. Тогава са изградени много значими и днес обществени сгради, много частни домове. Строителството и благоустрояването на града е правило впечатление на чуждите кореспонденти.”

Йозеф Обербауер. Житният пазар през 90-те години на XIX век.

Илюстрации и стари снимки в книгата показват развитието на града през 19-и и 20-и век.

Впрочем премиерата й в Столична библиотека бе съпътствана от изложба на стари фотоси, репродукции, текстове на чужденци за София.

Изданието излезе с финансовата подкрепа на Столична община и ще бъде дарено на всички софийски училища и читалищни библиотеки.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Задушница е, почитаме паметта на починалите ни сродници

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..

публикувано на 09.03.24 в 05:05
Десантът при Свищов.
 Художник: Николай Дмитриев-Оренбургски

Шест поколения българи пазят паметта за загиналите в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

Паметниците поддържат жив спомена за отминали важни събития. Повечето от тях разказват за човешката саможертва, за земята, напоена с кръвта на героите, бранили отечеството. Летописците събират тези късчета история и ги подреждат в общата картина на..

публикувано на 03.03.24 в 02:25
 Карoл поп де Сатмари, 1870  г.

Освобождението на България през обектива на Сатмари

Основателят на румънската фотография, художникът Карoл поп де Сатмари е съвременник на Българското възраждане. Имал е възможността да заснеме и остави като документални образи знаменити личности и събития от българската борба за независимост. За..

публикувано на 03.03.24 в 02:25