Конференцията по климатичните промени в Копенхаген и българските очаквания

публикувано на 07.12.09 в 13:21

Министърът на околната среда Нона Караджова коментира, че правителството ще настоява за ангажимент от поне 25-процентно намаление на емисиите спрямо нивата им от 1990 г.

Снимка: БГНЕС

От 7 до 18 декември Копенхаген е домакин на международна конференция по въпросите на климата, организирана под егидата на ООН. Очаква се да бъде прието споразумение, което да замени изтичащия през 2012 г. протокол от Киото. Преговорите ще са трудни, защото въпросите са много сложни, а трябва да се дискутират на фона на противоречия между богати и бедни държави в условия на икономическа криза. Какво може да се очаква от българското участие? Според доклад на експерти от Обединения изследователски център към Европейската комисия, заедно с Испания, Португалия, Италия и Гърция, вероятно България ще е сред страните от ЕС, които ще понесат най-сериозни финансови щети от промените в климата. Това диктува на София да бъде активна страна в дискусиите. България е член на ЕС и следва да се съобразява с неговата обща позиция. Тази позиция бе съгласувана на среща на Съвета на ЕС през ноември и гласи най-общо, че за борбата срещу климатичните промени трябват 100 млрд. евро годишно до 2020 г. и всяка държава трябва да плати своя “справедлив дял“. Големият въпрос е какво значи “справедлив дял“ и кой и кога трябва да го плати. В ЕС бе постигнат компромиса финансирането от всяка страна членка да се определя комбинирано с отчитане на Брутния вътрешен продукт на глава от населението, на финансовото състояние на държавата и на реалното равнище на емисиите. Според премиера Бойко Борисов този компромис ще спести на България между 40 и 50 милиона евро годишно и дава гаранции, че тя няма да се окаже донор на големи страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия. Но макар да е член на ЕС, България определено не е богата държава и понеже става въпрос за много скъпи мерки няма да е склонна да подкрепя радикални цели без съответен ангажимент от по-развитите държави. Дни преди конференцията правителството в София оповести, че ще настоява за ангажимент от поне 25-процентно намаление на емисиите спрямо нивата им от 1990 г. Изчисляването на намалението спрямо 1990 г. е за България от голямо значение защото през изминалите 20 години тя закри с цената на високи загуби множество заводи, които тровеха околната среда и сега, когато трябва да се осигуряват пари за намаляване на вредните емисии, това трябва да й се отчете. Обявената от българското правителство позиция гласи още, че при преговорите Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху краткосрочните цели за намаляване на емисиите и да не се ангажира със средносрочни, до 2030. Ако стане така, че ЕС се ангажира с дългосрочна цел, до 2050г. например, по подобие на Великобритания, която обяви, че ще гони намаление на емисиите от 80 процента към средата на века, България ще е сред страните, които ще настояват и останалите държави да поемат подобни ангажименти.
По повод прогнозите, че международната конференция в Копенхаген по въпросите на климата може и да се провали, в навечерието на форума българският министър на околната среда Нона Караджова коментира, че не очаква това да стане. Министърът отбеляза, че непостигането на максималните цели не означава провал, а така даде да се разбере, че не вярва всички да бъдат постигнати. Остава да видим кои да, и кои не.

По публикацията работи: Стоимен Павлов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!