Дни преди новогодишните празници отново актуална е темата за здравословното хранене. Мода ли е или по-скоро необходимост? Как хем да уважим по традиция обилната новогодишна трапеза, хем да не навредим на здравето и фигурата си? Ще кажете – каква трапеза, какво изобилие, все пак е криза! Да, ама не! Ако има празник, на който българинът обича да разпусне душата и колана си, то това е Нова година! Тогава се вадят туршийките, печеното свинско, колбасите, баниците, сладкишите и какво ли още не – все храни, предизвикващи ужас у привържениците на здравословното хранене. И до известна степен има защо.

„Енергийните бомби” нашенецът традиционно полива с подобаващо количество винце и ракийка, за предпочитане домашно производство. Диетолозите обаче са категорични, че мярка, въпреки празниците, трябва да има. Защото освен на фигурата, подобен енергиен „коктейл” се отразява зле и на здравето. Много хора пропускат да забележат, че след дългото постене, предхождащо новогодишните празници, или просто след по-ограничения хранителен режим, преяждането е особено вредно. Тези, които са спазвали 40-дневните Коледни пости, след празничната трапеза на Бъдни вечер с постни ястия, в никакъв случай не бива да започват веднага консумацията на тежки меса и мазнини, съветват диетолозите. Тези храни са по-трудно смилаеми и на организма са необходими поне 5-6 часа, за да ги преработи. А ако тежките празнични ястия са обилно гарнирани с различни видове алкохолни и газирани напитки, рискът да си помрачим настроението през следващите дни със стомашно-чревни проблеми е голям.

Диетолозите съветват тези, които са постили, да се хранят с малки количества от различните ястия и да правят интервали между приемите на отделните видове храни. Също така, за да се разтоварим и пречистим, е добре да консумираме чай с лимон и мед, плодове и зеленчуци. Съветите са особено актуални за българина и особено за хората от по-старото поколение, които свързват темата за здравословното хранене по-скоро с мода, отколкото с необходимост. Повечето от хората на възраст у нас се хранят изключително нездравословно. Това определя до голяма степен проблемите с теглото. Цял ден може да не ядем и като се приберем вечерта, сме прекалено гладни и „атакуваме” хладилника. Ние правим едни и същи традиционни грешки. Преяждаме с мазнини, които са ни в свръхколичество. Те са не само добавъчните към ястията и салатите, те са скритите мазнини в сирената, в месните продукти, в маргарините. „Най-вредни са трансмастните киселини, които се натрупват по стените на кръвоносните съдове. Оттам и високият процент на българите с високо кръвно налягане и инсулти”, обяснява д-р Камелия Гигова. Как да се храним?

„Да ядем по-често и по-здравословна храна, казва д-р Гигова. – В менюто ни да присъства поне по един компонент от важните групи хранителни продукти, а това са пълнозърнест хляб, макарони, плодове, зеленчуци, мляко, млечни произведения. От месата препоръчителни са леките меса без тлъстини – телешко, бяло пилешко месо. Да намалим колбасите, които са с високо съдържание на мазнини, консерванти, сол и подобрители на вкуса. Да ограничим консумацията на бялата рафинирана захар. Също така да намалим приема на сол, алкохол, сладкарски изделия с много сметана и шоколад. Всички те са силно енергийни, но приемът им не носи толкова полза, колкото вреда на организма. Отключва се по-скоро мастната обмяна, което води до натрупване на значително количество мазнини в организма.”

Здравословното хранене не е мода, а необходимост. Красноречиви са данните от проучване в рамките на общоевропейския проект "Диогенес" за ограничаване на наднорменото тегло и затлъстяването. Според тях, 60 процента от българите над 18-годишна възраст са с наднормено тегло, 20 на сто от тях са със затлъстяване. 20 на сто от българските деца на възраст от 7 до 18 години страдат от наднормено тегло, една четвърт от тях са със затлъстяване. Зачестяват и хранителните разстройства – анорексия и булимия: „Напоследък тенденциите са изключително тревожни – казва диетологът д-р Донка Димитрова. – Завишава се не само процентът на децата с наднормено тегло и със затлъстяване, но в последните няколко години се наблюдава и тревожна тенденция по отношение на децата с поднормено тегло. Това е другата крайност, при която нашите деца, следвайки моделите, се стремят към драстично отслабване, което също е крайно нездравословно.”