Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Има ли връзка между праисторическите солници край Провадия и най-старото обработено злато в света?

От няколко години екип под ръководството на археолога проф. Васил Николов проучва праисторическите солници при Провадия. Именно там е открито най-ранното известно досега производство на сол в Европа – от втората половина на шестото хилядолетие преди Христа. През изминалото лято археолозите започнаха проучването на по-късен център за добив на сол – от халколита. Той е работил преди около 4500 години преди новата ера. Има ли връзка между него и намиращия се пак в този край Варненски халколитен некропол, в който през 1972 година е намерено най-старото обработено злато в света? И защо в него са положени няколко хиляди златни предмета, при положение, че наблизо няма златни залежи?

„Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т. е. - всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но през тази година получи много сериозно потвърждение, е, че това е ставало срещу солта от Провадия. Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили и Варненския некропол.”

Всъщност солта, която се е добивала в средата на Пето хилядолетие преди Христа, е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи паници, с диаметър около половин метър. Съдовете са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в огромни съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра. А те се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване:

„Съдовете са били покрити с каолин, за да не прониква соленият разтвор в стените им и да може водата да се изпарява само от гърлото на съда. Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Т. е. - това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, много пъти съм казвал, че без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол. През тази година проучихме една от огромните ями за производство на сол. Само по време на разкопките открихме около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива. То беше потвърдено и от водещи специалисти, които ни гостуваха от други страни. Така че вече има обяснение каква е причината златото да бъде във Варненския некропол. А проектът, който ръководи професор Перницка, трябва да даде отговор откъде идва това злато. Така ще знаем как се е извършвала търговията със сол, докъде е стигал този скъп продукт, откъде се е връщало в замяна злато. Дали солта е пътувала до северна Мала Азия или до южните зони на Балканския полуостров, това все още не можем да кажем.”

Проф. Ернст Перницка от Германия, споменат от Васил Николов, е учен със световна известност в областта на древната металургия. Проектът за изследване на златните предмети, открити край Варненското езеро, ще стартира през следващата година. Освен произхода на златото, той си поставя за цел да проучи и как в онази ранна епоха са били създадени тези великолепни предмети.

Още от категорията

Посрещане на българската армия в Добрич - 25.09.1940 г.

81 години от възвръщането на Южна Добруджа

На 25 септември град Добрич отбелязва своя празник. Той е свързан с датата на която през 1940 г. българската армия влиза в столицата на Южна Добруджа и градът е освободен от румънска власт. След края на Балканските войни по силата на..

публикувано на 25.09.21 в 11:08

Експедиция ще разгадава тайните на каменните мостове в Родопите

Здраво стъпили с каменните си нозе, но с извисена над стелещите се води снага, каменните мостове в Родопите другаруват с времето. А то, щом се умори да смята мигове и вечности, присяда върху някой скален къс и слуша истории сред шумоленето..

публикувано на 21.09.21 в 09:05

Почита се паметта на Светите София, Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември църквата се прекланя пред Светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. Отдава се почит на добродетелите, които ни крепят – мъдростта, вярата, надеждата и любовта. Мъдростта знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от..

публикувано на 17.09.21 в 10:05