По данни на Световната здравна организация всеки четвърти човек е засегнат от някакво психично или поведенческо разстройство в определени етапи от живота си. Ако по-леките депресивни състояния най-често се преодоляват индивидуално и дори без понякога да са напълно осъзнати от самия човек, то за лечение на тежки психични разстройства е необходим широк комплекс от медицински и социални грижи за пациентите. „Опазването, възстановяването и укрепването на психичното здраве е приоритет в грижите за здравето.” Това са уводни думи в разработената за гражданите на София „Общинска стратегия за психично здраве 2008-2013 г.”. Като част от нея в периода от юни до август на вече изтичащата година Институтът за маркетинг и социални изследвания МБМД проведе по поръчка на кметството в София „Проучване на психичното здраве на гражданите на Столична община”. Директорът на Института Мирослава Радева разяснява най-важното за това изследване:

„Основната ни цел беше да се опитаме да разберем в дълбочина проблемите, свързани с организацията при грижата за хората с тежки психични разстройства и увреждания. Много е важно да се знае, че в световен мащаб има изместване на акцента в отношение към психично болните. Докато преди години движението им е било от общността към специализирани институции, то сега движението е от болницата към интеграция в обществото. Системата за психично здраве в България прави сериозни усилия да се включи в тази световна тенденция. Основният проблем обаче, допълва г-жа Радева, е така наречената загуба на социални умения при тези хора. Тежко психично болният човек е всъщност един зависим човек, който не може да управлява живота си сам. Поради тази причина неговата социална интеграция зависи от всички звена, които са ангажирани за неговото обгрижване, най-вече от семейството. Един от изводите, които правим в нашето изследване, е, допълва Мира Радева, че развитието на политиката оттук нататък трябва да бъде не просто грижа за болния, а и подпомагане на семейната общност. Това е единственият начин, по който би могло да се развива интегрирането на тези болни в обществото.”

Една от препоръките в анализа на социологическото изследване е Столичната община да помогне за създаването на специални центрове, в които да се събират семействата на психично болните, за да обсъждат проблемите си. Огромна е и липсата на дневни центрове. Там биха могли да се правят първите стъпки за реинтеграция на болните. Доскоро в София имаше само един Дневен център за хора с психични разстройства. Той се намира в сградата на Областния диспансер за психично здраве със стационар. Към диспансера функционира и единственото на територията на столицата спешно отделение, което извършва дейности, свързани с оказване на спешна психиатрична помощ и транспортиране на пациенти. В социологическото проучване е отразено и мнението на социалните работници, според които групата на хората с психични увреждания е силно пренебрегната. На психично болния се гледа като на виновен. Но има и примери, които показват разбиране и съчувствие към болните от страна на обществото. Според д-р Любомир Живков, който е директор на Областния диспансер за психично здраве, намиращ се на една от централните улици в София, никой от живеещите в близост до здравното заведение не е проявил негативно отношение към хората, които идват за лечение. През тази година Столична община е разкрила 13 нови социални услуги, три от които са за психично болни. Въведена е и телефонна информационна линия за психично здраве, на която всеки може да разбере как и къде да потърси помощ за себе си или за свои близки.