Първият ден от новата година е наречен Васильовден в чест на християнския светец Василий Велики. Но народните обичаи на този празник са за добруване на хората през започващата година.

Най-нетърпеливо очакват Васильовден девойките. Още преди изгрев слънце всички излизат от домовете си и забързват към една предварително определена къща. Щом се съберат там, запяват: „Василия, излез медени пръстени да вадиш!” В песента момата неслучайно носи името на празничния ден. А споменатите пръстени са най-важният помощник в обреда, който събира девойките. Техните пръстени са добили магическа сила през отминалата нощ, според народното вярване. Пуснати в общо котле с вода още от вечерта и оставени да пренощуват на двора, накитите са добили  мощта на звездите и любовната магия на трендафилов храст. Червеното покривало ги е закриляло от зли сили, които витаят навън в периода на преход от старата към новата година. А водата в котлето е заредена с момините копнежи, неизречени на глас, докато девойките са я носили от извора.  Но момичетата изпяват за какво си мечтаят, още когато пускат пръстените си в котлето предната вечер. Всяка от тях се вижда като булка в мечтите си. А кога ще се случи това и с какъв ли ерген ще я събере съдбата? Точно това ще предскаже  обредът с пръстените на Васильовден. Само в някои райони участват и младежите, достигнали възраст за женене. Но вместо пръстени, те пускат във водата свой мъжки накит или нож, който използват във всекидневната си стопанска работа. Така всеки ерген също ще узнае какъв женитбен късмет да очаква.

Наредени в кръг около котлето с пръстените, момите пристъпват в кротко обредно  хоро и  пеят заедно. Най-напред приветстват започващата нова година и си пожелават здраве. А от там нататък се питат с песен „Коя ще е честита…”  Това ще покаже пръстенът, който излезе, докато звучи  песента. Пръстените се вадят от водата наслуки един по един от момата-домакин в къщата или пък специално доведено за обреда момиченце. То е избрано от щастливо семейство, за да донесе същия късмет и на момите. Облечено е като булка, за да онагледява и привлича женитбен късмет за момите.  Едно от най-желаните предсказания е коя ще бъде  „в нова къща – млада невеста”. А ако песента предвещава сватбено хоро на Ивановден или  недошита невестинска риза, момата я очаква сватба още същата зима. Но ако предсказва: „Зряла дюля и презряла”,  момата, чийто пръстен е излязъл в този момент,  ще чака още дълго годежари и сватбари. Охолен живот ще донесе женитбата на тази, за която се изпее заклинанието: „Клечка да хване, сребро да стане” или „на стол седи, масло гребе”.  Но никоя няма да се радва, ако й се падне припевката за „босо зайче” – жених-сиромах.  Дали момите са вярвали в тези предсказания? Със сигурност са ги вземали насериозно, когато съвпаднат с действителния избор на някоя мома. Но често изглежда, че момите  се забавляват да измислят смешни образи за ергените от селото.

Момите „проверяват” женитбения си късмет и по още един начин. От ечемика, посипан под котлето с пръстените, всяка взима по зрънце. Вечерта го скрива под възглавницата си и очаква да види на сън бъдещия си съпруг. За по-сигурно момите ще повторят същия обред и напролет – на Гергьовден или в началото на лятото – на Еньовден. Тогава вече някои от участвалите във ваденето на пръстени няма да дойдат, защото са се оженили през зимата. Дали за тях се е сбъднало точно обредното предсказание  от първото януарско утро?  За едни – да, за други не. Както се казва, всеки – с късмета си!  Но поколение след поколение  тези обреди са повтаряни с надежда, че ще предизвикат съдбата да сбъдне мечтите на всяко момиче. А и събрани да пеят и танцуват, момите можели да се повеселят насаме след отминалите семейни празнични вечери. В следващите дни има още една „серия” от празници. Те ще съберат всички жители на селото в общи обреди. А после им остава около месец време  да се настроят и подготвят за новия стопански сезон и за делничните грижи.