По традиция около Коледа обект на засилено внимание стават децата сираци. Много фирми и заможни българи организират дарителски акции и засвидетелстват вниманието си към малчуганите без родители. Не по-малко са и обикновените българи, които, без да го огласяват, помагат на хилядите лишени от семейство деца. Според статистиката децата, които нямат собствен дом в България, са около 7200. Над 140 пък са социалните заведения, в които се отглеждат те.

Едно от тях е Домът за деца в софийския квартал „Драгалевци”. Разположен сред вечно зелените елхи и борове в подножението на планината Витоша, домът дава топлина на повече от 50 деца между 3 и 7-годишна възраст. Те са там по различни причини – една част от децата са изоставени от майките си още след раждането, други са претърпели насилие в семейството си, трети са в дома заради увреждане или друг здравословен проблем. Такъв е и Росен, който ни представя себе си и своите приятели.

„Здравейте, аз съм Роси. А той се казва Митко и е на пет години. На него му е тъжно и иска майка му и баща му да си го приберат. Но те ходят на работа. Наско пък е на шест години като мен и си има майка. Тя го води извън дома на разходка.”

Топлината и любовта на истинската майка е незаменима и винаги ще бъде търсена от деца като Росен и приятелите му. Въпреки всичко тези малчугани знаят, че има някой, който ги обича. Преподавателите в Дома за деца в квартал Драгалевци са всеотдайни и по всякакъв начин се опитват да създадат на своите възпитаници среда, близка до семейната. Всяка Коледа им организират парти, а в дните на светлия празник ги водят на забавления извън дома.

„Децата, които имат нужда от уют, от топли грижи, внимание и ласка, намират всичко това при нас – казва директорът на дома Веселка Соколова. – Стараем се да им осигурим всичко, което им е липсвало до този момент, и надявам се, че го правим успешно. Сега е Коледа – този хубав християнски празник, отварят се много щедри сърца, много хора идват при нас. Почти по два пъти на ден пристига и по някой Дядо Коледа с чувала, което е една огромна радост и приятна емоция за децата. Надяваме се все пак тази коледна еуфория да не отмине и след това хората, улисани в своето ежедневие, да ни забравят. Нуждаем се от вниманието им, за да не са сами децата. Имаше един период, в който бяхме напълно сами. Напоследък обаче много деца от различни детски градини или от училища идват тук и си играят с нашите деца. Все повече хора ни помагат, и то не само финансово – помагат ни при отстраняване на различни повреди в дома, с осигуряване на по-специализирана лекарска помощ. За нас няма щедър и по-малко щедър дарител. Всеки е дал това, което е могъл, от сърце. Изключителен жест направиха бабите от Дома за стари хора в кв. „Дървеница”. Още от лятото те са заделяли част от скромните си пенсии, за да купят прежда. И са оплели на децата пуловерчета за Коледа. Това за нас е щедър дарителски жест, който говори сам за себе си.”

С насълзени очи Веселка Соколова продължава да разказва колко е трудно за персонала, когато трябва да се раздели с някое дете. Но ако това е за хубаво, всички се чувстват удовлетворени и щастливи.

„Най-щастливи сме, когато децата остават при нас възможно най-малко, въпреки че се привързваме към тях – казва тя. – Когато едно дете намери своето семейство, това е най-доброто. Има обаче и деца, които като навършат определена възраст, отиват в дом за по-големи деца и ученици. Това е най-лошият вариант за нас. Детето има нужда от истинско семейство. Но положителното е, че в последните години децата в институциите започнаха да намаляват. През 90-те години на миналия век сме имали по над 100 деца, а в момента те са 40. Т.е. има напредък в грижата за децата.”

По думите на Веселка Соколова, все още слабо популярна у нас е приемната грижа, което е една от възможностите за по-добра социална интеграция на децата сираци.

„Много хора идват при нас и питат за това, но самата приемна грижа подлежи на по-широко популяризиране – обяснява г-жа Соколова. – Хората не са съвсем наясно какви задължения им се вменяват, ако решат да станат приемни родители. Това не е просто акт на благотворителност. Приемното семейство означава много грижи и отговорност. Самият избор на дете също не е както си представят повечето хора – виждаш едно детенце със сини очички, харесваш го и решаваш да го вземеш. Не, има критерии, по които социалните служби определят родителя. Търси се най-доброто семейство за детето в зависимост от индивидуалното му състояние и потребности.”

Преди години в много популярна се беше превърнала практиката по Коледа, Нова година или по Великден семейства да взимат дете за празниците и след това да го връщат в дома. Директорът на дома в Драгалевци Веселка Соколова е скептична към това.

„С това взимане на децата трябва да се подхожда внимателно – казва тя. – Първо, не може да се раздават децата, те не са играчки. Затова всяко семейство, което иска да вземе дете, трябва предварително да е контактувало със социалните служби, да е направено необходимото проучване на семейството, за да се знае, че за детето това ще бъде най-доброто за празника. Иначе в тези дни при нас идват страшно много хора и ние ги приемаме. Така че, който иска да дари радост, той идва и играе с децата тук, на място. Всяко дете има нужда да бъде обект на внимание. По-добре е човек да дойде да поиграе с всички, отколкото едното да плаче, че не е взето, а другото след това да страда, че празникът си отишъл и то отново е в дома.”