Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Семейният бюджет по време на криза – приоритети и ограничения

Глобалната финансова и икономическа криза промени начина на живот на много хора по света. Мрачните прогнози и все още неясният край на кризата, заплахата от съкращения, безработица и липса на доходи накара и българите да ограничат семейните и личните си бюджети. Същевременно нашенци не престават да пестят “бели пари за черни дни”.
Депозитите в банките се увеличават и това е резултат, от една страна, на доверието в българските банки, а от друга – на високите лихви, резултат от конкуренцията между банките за привличане на финансов ресурс. Според Лъчезар Богданов от “Индъстри уоч” към края на лятото българите държат в банките 23 млрд. лева. Високите лихви, промоционалните условия са причина българите да се опитват да увеличават и неголямото си финансово състояние. Поради желанието да се намерят най-добрите лихвени проценти, разцъфтява “банковия туризъм”.

В същото време голямата част от българите налагат сериозни ограничения на семейните си бюджети. Пести се от много неща, търсят се евтини стоки и магазини, следят се промоционалните брошури на магазините за бързооборотни стоки. Според експерти, най-слабо е отражението на кризата в столицата, най-силно – в малките градчета и селата, където хората се ориентират към домашно производство на редица продукти, за да вържат семейния бюджет. Сериозно е положението при пенсионерите. Какво мислят българите? Инженер на средна възраст признава, че трудностите пред семейния бюджет в техния случай не са никак малко.

“Ох, въпросът е доста тежък – с въздишка казва той. – Ами какво ли не престанахме да купуваме. Престанахме да купуваме от тия на външен вид луксозни неща, които всъщност не са луксозни, а необходими. Спряхме да купуваме обувки, дрехи, други неща, от които може да се лишим в домакинството. Да ви кажа откровено, дано не се наложи да посегнем на храната. Свързваме двата края като работим несвойствена работа. Моята съпруга е инженер по образование, аз също съм инженер. Тя се преквалифицира – стана учителка. Освен това гледа възрастни хора и не знам докъде ще я докараме. Но да ви кажа пък нещо друго: струва ми се, че започна да пълзи и да се населява в нас някакъв оптимизъм. Дано не грешим!”

Възрастен адвокат, от десетина години в пенсия, споделя през микрофона на Радио България:
“От всичко гледаме да пестим по-малко, като почнем от телефонните разговори. Пестим електроенергия, следим в коя стая свети, в коя не. Парното го изключваме във всеки удобен момент, когато това е възможно. За Нова година и Коледа се опитваме да купим подаръци за възможно най-малкия кръг близки хора – за внучките, за сина и снаха ми. Пенсионер съм, но работя допълнително, имам допълнително доход като адвокат. Но на 75 години би било добре да почивам и да живея от пенсията си. Започнал съм да работя през 1959 г. Това са цели 50 години!”

Голяма част от българите оставиха по-големите покупки за по-добри времена. Например кола, екскурзия до екзотични и далечни места, а може и жилище. Засега нещата се свеждат до най-необходимото, докато стане ясно как ще живеем по-нататък, след кризата, сигурни ли са работните ни места и т.н. Не се пести обаче от средства за медицинска помощ, за лекарства, както и такива за образованието на децата. Много българи започнаха да се учат на предвидливост, неприсъща на някои досега. Особено по-младите, поразглезени през последните години на икономически растеж на страната, когато да се вземе кредит не беше проблем. След като банките ограничиха кредитирането, българите затягат коланите и живеят с ограничения. Дама с подчертано интелектуален вид признава за Радио България, че семейството е ограничило малко удоволствията. “От време на време си разрешаваме да отидем на кино, на някой концерт”, казва тя и добавя:

“Знаете ли, по-възрастните домакинства умеят да пестят, умеят да си правят сметка. Младите не правят това и не могат да икономисват. Те искат веднага да имат всичко, което е лъскаво, но не става така. Човек трябва да мисли последователно, да знае кое е най-важното, да степенува нещата.”

Много хора ще си вземат урок от кризата, смята тя. Младите също, когато няколко пъти не им стигнат парите, ще се научат на пестене. Впрочем изследване на Българската стопанска камара проведено наскоро сочи, че българите са намалили силно покупките на дрехи – продажбите са спаднали с 21 процента през първата половина на тази година. Подобно е и положението със стоки като пасти за зъби, сапуни, шампоани... Фирми-производителки, които допреди година са разчитали на добрите продажби на българския пазар, сега търсят пазарни ниши в други страни. Не намаляват обаче продажбите на скъпи и качествени парфюми, сочи още проучването.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Още от категорията

Актуално: Пътуване извън България в условия на Covid-19

Въпреки настоятелните препоръки на властите да си останем у дома с оглед динамичната ситуация покрай разпространението на Covid-19 и новия вариант „Омикрон“,   хората по света и у нас не се отказват да пътуват. В случай, че ви се наложи да..

публикувано на 29.01.22 в 02:00

Заведенията в София бойкотират противоепидемичните мерки

Мащабните съвместни проверки на 5 институции отчетоха, в първия ден от въвеждането на вечерен час и ограничен капацитет на работа (27 януари), че заведенията масово отказват да спазват мерките.  Въпреки актовете за нарушение на заповедта, на стойност между..

публикувано на 28.01.22 в 18:41

Изминаха 24 години от откриването на метрото в София

Софийското метро отбелязва 24 г. от пускането в експлоатация на първия си участък от пет станции. Първото влакче на столичната подземна железница потегля на 28 януари 1998 г., по трасе с дължина 6,4 км. Строителството на първите пет станции..

публикувано на 28.01.22 в 17:04
Подкасти от БНР