В края на 2009 г. Българският хелзинкски комитет връчи своята награда "Човек на годината". По определение тази годишна награда се връчва като отличие за човешка храброст и сила, които хората показват. Ако има някой в България, който заслужава тази награда, то това безспорно е Теодора Захариева.

Tеодора Захариева e онази дръзка и смела жена, която поведе битка срещу държавата в защита на раково болните. Помнят я най-вече с гладната й стачка през май 2005 г. и с жеста й по време на протест срещу липсата на медикаменти за химиотерапия, когато свали публично перуката си. По това време Теодора Захариева вече от седем години живее с ужасяващата диагноза "рак". След ампутация и на двете гърди лечението й трябвало да продължи с химиотерапия.

"През 2005 г. се получиха метастази в черния дроб в следствие на нередовно получаване на медикаменти – разказва Теодора. – Когато за пореден път чух, че няма лекарства и трябва да чакам, си зададох въпроса, какво означава да няма. Аз имам ангажимент като родител да работя, да отгледам дъщеря си, да й дам образование, да я направя полезен гражданин на държавата, а в момента, когато държавата има ангажимент да осигури такова едно лечение, тя бездейства. В този момент си казах, че дали ще умра от глад или ще умра от липса на лекарства, смъртта ми е в кърпа вързана. И така на 19 май застанах пред Министерството на здравеопазването с искането да ми бъде осигурено лечение."

Много хора се учудват, че на собственоръчно написания плакат Теодора не иска пари. Тя обявява тридневна гладна стачка и успява да се пребори за лекарства за онкоболните. За първи път на протест пред сградата на Министерство на здравеопазването се събират около 150 раково болни, които подкрепят Теодора в справедливото й искане. За нея този импровизиран митинг е голям успех – да събереш толкова болни от рак, които да не се притесняват от камерите и журналистите, означава много.

"И тогава си казах, това е моят живот – спомня си Теодора. –
Макар че страната ни е на едно от първите места по откриваемост на социално значимите заболявания, в момента у нас няма скрининг за онкологичните заболявания. Самата аз съм 11 години с онкологично заболяване, открито в много късен стадий. Даваха ми 24 месеца „преживяемост”. Но намирам сили, благодарение на колегите си, да се мотивирам това да бъде смисъл на моя живот – профилактика, лечение, достъпно здравеопазване за всички."

Теодора Захариева повежда съдебна битка срещу държавата. Подкрепят я още шест онкоболни. След тригодишен процес здравното министерство е осъдено да заплати 100 хиляди лева обезщетение на Теодора Захариева. Присъдата е наложена заради това, че министерството не й е осигурило полагащите й се животоспасяващи лекарства за лечение след рак на гърдата. До успешния край на съдебния спор оживяват само двама от седемте болни от рак, завели делото.

Днес 44 - годишната Теодора Захариева се чувства добре. Болестта не е победена, но въпреки това намира сили да продължи напред. След процеса Теодора Захариева основава Центъра за защита на правата в здравеопазването и продължава своята битка в името на справедливостта. Тя е и председател на Българския пациентски форум.

"Ние сме в състояние да направим един много задълбочен анализ на противоречивата здравна нормативна уредба – казва Теодора Захариева. – Основният проблем е липсата на добре управлявани пари. Всеки един българин плаща 8 процента здравна вноска, но не всичките 8 процента отиват за здраве. Всичко бих оправдала – безработица, икономическа криза, но да говорим, че няма пари за профилактика, това е безумие. Дейността засега е съвсем малка и тя се състои главно в издаването на брошури."

Затова Теодора Захариева е поела нещата в свои ръце. През 2008 година организира серия профилактични прегледи в Югозападна България. Статистиката е повече от стряскаща – от 3800 жени над 800 били диагностицирани.

"В първия момент те бяха в шок, но след няколко месеца заваляха обаждания с благодарност, че сме им спасили живота – казва Теодора. - Т.е. хората осъзнаха, че ранно откритото заболяване е лечимо. Това ни кара да продължим напред, да продължим да защитаваме правата им, преди те да бъдат нарушени."