Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

"Зима ми е, мале!"

Снимка: Таня Харизанова
Леден вятър свири в зимна вечер в боровата гора над селото. А в скромна селска къща огънят в огнището бавно изтлява. Многолюдно семейство търси топлина под завивките. На дългия дървен нар – някогашното селско легло – всички са налягали плътно един до друг, за да се топлят. И само дъщерята се оплаква, че й е студено: „Вятър духа низ зелена гора, мома дума: „Зима ми е, мале”… Майката я съветва да се сгуши по-близо до братята и сестрите си – дано се стопли. А момата признава, че вече е опитала, но не се е сгряла. Тогава майка й позволява да се премести откъм родителския край на дългия нар – може би там е по-топло. Но дъщерята отново отговаря, че не се е стоплила. Накрая двете намират решение. “Легни, дъще, до своето първо либе”, съветва я майката и тогава дъщерята най-сетне доволно възкликва „Сега съм се, мале, загреяла”. Без съмнение, това се случва само в сънищата на девойката. Традиционните нрави не допускат мома да нощува под един покрив с любимия си, преди да се оженят. Но песента, всъщност, разкрива любовните блянове, които сгряват сърцето на момичето в дългите зимни нощи.
Точно обратното търси младият влюбен овчар от друга песен. Той се качва високо в заснежената планина, навежда се, загребва шепа сняг и … я пъхва в пазвата си. Както се топи снежната топка в пазвата му, така се топи и младият юнак от любов към съседското момиче, разкрива песента. Защо неговата толкова пламенна любов е останала несбъдната? Дали защото влюбените му погледи през плета към съседния двор са били твърде свенливи? Той си спомня колко щастлив се е чувствал дори само ако я зърне отдалеч. А когато не успее да я види, тайничко „наронвал чаша сълзи”, както сам признава. А може би е тъжен, че пастирството му налага да живее далеч от селото, от своя дом и от девойката… Затова, усамотен високо в планината, той опитва да охлади изгарящата го любовна мъка с шепа сняг.
Има и щастливо влюбени. В зимна привечер те се виждат край селската чешма – традиционното място за любовни срещи навремето. Докато струята от чешмата пълни бакърените котли на момата, двамата си бъбрят влюбено. Те са толкова увлечени, че не забелязват кога пада нощта. Момините котли отдавна вече са напълнени и даже водата в тях вече скреж е хванала. Но влюбените дори не усещат зимния студ, още седят под звездното зимно небе и не могат да се разделят.
В зимните дни и нощи млада невеста е все сама, разказва друг песенен сюжет. Цялото село е забелязало дългото отсъствие на съпруга. Дори младият Стоян се решава да я попита направо къде е мъжът й. Жената отвръща „Отишъл е, Стоене, да си търси лятото”. Нейният отговор много напомня поверието за Св. Атанас – повелителя на снеговете и ледовете. За него се разказвало, че „среди зима”, точно на Атанасовден (18 януари) светецът съблича дебелия си кожух, облича копринена риза, яхва своя бял кон и тръгва да доведе лятото. Когато стигне високо в планината, Св. Атанас се провиква „Иди си зимо, да дойде лятото”. Но като пренася този сюжет в реалния живот, песента го превръща в благословия за стопанско благоденствие на младото семейство. Мъжът й е заминал да търси лятото, а заедно с него – и добра реколта “от жълто просо и бяло жито”, уточнява невестата. Но метафоричен или не, отговорът й подсказва, че тя самотно го чака да се върне, докато той търси „ново лято, старо лято, нова зима, стара зима…”. А заедно с кръговрата на сезоните, нейната младост неусетно се изнизва. И нищо чудно, че песента завършва с доста предизвикателно подканяне – младата невеста не бива да остава самотна и вече е време да потърси нов шанс за семейно щастие.
По публикацията работи: Румяна Панайотова

Още от категорията

Храмът

Граничният събор "Краище" свали за ден границата при Бобешино

В граничното село Бобешино се проведе международният събор "Краище". Той се прави за 16 път след двегодишно прекъсване заради пандемията. На 22 септември символично пада границата между Сърбия и България и допринася за добросъседството между..

публикувано на 22.09.22 в 17:32
Йорданка Николова демонстрира техниката на кене пред Лютовата къща в Копривщица

Копривщенското кене – ефирни паяжини от копринени конци и… конски косъм

Полупрозрачна, фина, изтъкана от фантазия и много любов – копривщенската дантела със сложните ѝ орнаменти била неотменна част от някогашните носии и домашни тъкани. В миналото майсторките от Копривщица са влагали цялата си душа в създаване на..

публикувано на 19.09.22 в 09:45

ˮПролетници за сита зима“ – фестивал представя връзката на добруджанци с плодородната им земя

Живописното добруджанско село Крушари се готви за дебютното издание на фестивала ˮПролетници за сита зима“, който ще се състои на 17 септември в селския парк. Идеята е да се популяризира етнографията, фолклора, както и възможностите за селски..

публикувано на 17.09.22 в 08:10