Вече 10 години екипът на  проф. Николай Овчаров проучва свещения град Перперикон в Източните Родопи. На пресконференция в София известният археолог направи обобщение за откритото там.

“Перперикон има история, чието начало е преди 7 хиляди години – каза той в интервю за Радио България. – Доказахме това с нашите 10-годишни изследвания. Тя започва в каменно-медната епоха /V-ІV хилядолетие преди Христа/ и продължава до 1361 година, когато след тежка обсада той е бил превзет от османските турци. Разбира се, периодите не са равностойни по значимост и развитие. През каменно-медната епоха той е светилище, но без сгради, защото хората тогава не са разполагали с нужните сечива. Първият своеобразен “златен век” на култовия център е в късната бронзова епоха – от ХV до ХІ век преди Христа. Тогава той се превръща в най-голямото светилище на Балканския полуостров. През миналата година ние открихме цяла система от скални олтари,  която ще продължим да разкриваме, намерихме много артефакти, разказващи за култовите дейности и за развитието на металургията по това време. Вторият голям връх в историята на Перперикон е в римската епоха – ІІІ-V век, когато той вече е свещен скален град с прави улици, с административни сгради и храмове. Разрастването му е свързано и със златодобива в рудниците, които са в близост до Перперикон. Разбира се, не искам да подценявам и средновековния период. От ХІІ до ХІV век той е епископски център, много важен град, за който нееднократно воюват България и Византия, за това свидетелстват документи.”

С какво е уникален Перперикон?

 “С много неща, защото пет-шест исторически епохи са представени на него и всяка от тях си има своите интересни паметници. Така че ми е много трудно да кажа: това и това. Много важно е например, че там търсим храма на Дионис – намерихме вече цялата система от олтари, които са описани от античните автори. Там открихме и най-ранната църква, от края на ІV век, от която е започнало покръстването на траките в Родопите. Много са акцентите, които могат да бъда откроени в развитието на Перперикон и това го прави толкова уникален”, обобщава археологът.

Свещеният град и неговите проучвания широко са отразявани не само в българските, но и в чуждите медии. Още през 2000 година Си Ен Ен излъчва първия си репортаж за него. Евронюз и Ер Те Ел също отделят място в програмите си през изминалите години за откритията на Перперикон  и други места в Източните Родопи, отбелязва Николай Овчаров. Преди три години за тях е направен прекрасен, по думите му, 50-минутен филм от европейския културен канал АРТЕ, който многократно е излъчван. Влиятелни чужди вестници също имат публикации за археологическите находки в района. Изключително признание е включването на Перперикон в селекцията на 50-тина свети места в книгата на британския автор Филип Кар-Гом “Свещени места по света: от Стоунхендж до Сантяго де Компостела”.

През миналата година на Перперикон стартира европейски проект по програма ФАР. Със средства от него беше направен около 30-метров изкоп в скалите за посетителски център, реставрирана беше източната стена на средновековната крепост, готов за посещения е и средновековният областен център под Перперикон, в който някога са действали три църкви. “За съжаление, през месец декември парите по проекта бяха замразени – посочи Николай Овчаров. – Разбира се, правителството сигурно има своите основания на фона на кризата в страната. Надяваме се през Новата година тия средства да бъдат освободени”, каза археологът. Така до края на годината ще може да бъде завършен посетителският център. Впрочем, само на 1 януари Перперикон е бил посетен от около 1 200 души. Мекият климат в Източните Родопи позволява тук да идват туристи от началото на март до края на ноември, отбелязва Овчаров.