Когато през есента на 1912 година започва Балканската война, на полуострова ни пристига голям брой журналисти. Само в България те са 120. Сред тях е кореспондентът на популярния тогава френски вестник  “Льо Тан” Рьоне Пюо. Неотдавна в издателство “Колибри” у нас излезе неговата книга “От София до Чаталджа”. Във Франция тя е издадена през 1913 година. Балканската война се води от България, Сърбия, Гърция и Черна гора за отхвърляне на вековното османско господство от земи в европейската част на Османската империя. Заедно с българските войници Рьоне Пюо стига до Чаталджа – селище близо до Истанбул, най-далечната точка в настъплението на българите.

Живо и увлекателно той описва видяното на Балканите. Книгата му е интересна поредица от  наблюдения и случки, в които се разкриват българите – от политиците и офицерите до обикновените селяни от онова време, техните противници във войната, ежедневието на военните кореспонденти. Докато повечето от журналистите  рискуват здравето, а понякога и живота си в изтощителни походи, някои си стоят в удобни ресторанти и съчиняват “сензационни” новини. Книгата на Пюо поражда симпатия към българския народ, защото показва нещата обективно и обяснява българските победи срещу войските на империята. Тогава младата българска демокрация е във възхода си и показва своите предимства. Всенароден ентусиазъм в желанието за освобождение на сънародниците ни, останали под османска власт, отлична подготовка и организация на военната кампания – всичко това е видяно от Пюо. “Целият български народ е обхванат от треска. Нищо друго не съществува освен войната – описва мобилизацията той. – След хората влаковете понесоха реквизираните им каруци, шарени-писани в розово и синьо, тези същите, с които са се връщали радостни вечер след жътва към домовете си. Един цял народ е заминал и ние заминаваме след него дълбоко развълнувани.”

Често в няколко реда Рьоне Пюо успява да покаже и духовното величие на народа, обединен от своята кауза, и трагизма на войната. Кореспондентът вижда сравнително малко сражения. Българското командване не допуска журналистите близко до тях. Те пристигат по местата им със закъснение. Но Пюо открива по-страшното – картината след битката. Убитите на бойното поле, ранените и болните. И от едната, и от другата страна ранени страдат и умират заради лошо организираната евакуация.

© Снимка: balkanwars.files.wordpress.com

Погребване на убитите войници край Чаталджа

Чувствителният френски журналист си задава въпроса защо се стига до тази война и му посвещава редица страници в своята книга. Неговите разсъждения звучат удивително съвременно. В книгата един сръбски дипломат казва: “Отдавна разбрахме, че след 35 години надеждата за идващи от Турция или поощрявани от Великите сили реформи е напразна. Европа не го почувства.”

© Снимка: balkanwars.files.wordpress.com

Българска артилерия при Чаталджа

Днес знаем, че тази война далеч не разрешава проблемите на Балканите. Но тогава Рьоне Пюо оценява високо постигнатото от българите. В заключение той пише: “...бих искал, казвайки сбогом на войниците, на чийто героизъм бях свидетел, да повторя, че най-хубавото, най-възвишеното във водената от България война беше чувството за единство, което движеше всички мъже в армията... Националната вяра доведе победата.”