Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петима Петко не чакат

Българският фолклор има свое разбиране за числата, което звучи странно за съвременния човек.

Едно фолклорно пожелание „отброява” колко дълго човек да се радва на добро здраве и дълголетие: „ до пета, до шеста, до седма…” година и така изрежда до десетата. А после броенето отскача направо „до сто и петдесета”. Звучи нереално човек да доживее в добро здраве сто и петдесет годни. Но това пожелание всъщност не отмерва действителен период от време. Така изредени, числата изгубват конкретния си смисъл. Те символично отброяват близките години и към тях добавят необозримо далечен „срок” за дълголетие. Благословията надскача рамките на един човешки живот и сякаш докосва безсмъртието. Подобно символично измерване на времето съдържа и поговорката „Час търпи, век живей”. Тя окуражава, че ако човек с търпение понася и преодолява моментните трудности, после ще се радва на дълъг и спокоен живот.

Народна гатанка разказва накратко: „Една майка пет сина родила за една нощ, но никой от тях не прилича на когото и да било от останалите”. Отговора на загадката може да види всеки, ако погледне ръката си – „синове” са петте пръста. И друга гатанка – „Пет души един без един не могат” има същия отговор. Традиционното убеждение е, че тази неразделна братска петорка е всесилна. Тя е в основата на всяко човешко действие. Затова казват: „С труд всичко се постига”. Така може да се разтълкува и поговорката „Пет пръста Богу надделяват” – т. е. с ръцете си човек може да се пребори дори с несгоди, пратени по Божия воля. Но защо този народен израз е бил заклеймен като богохулен и еретичен през Средновековието? Има богословско тълкуване, че така човекът се поставя по-високо от самия Бог. Един съвременен изследовател на българското народно творчество – Анчо Калоянов, вижда друга символика в тази всесилна петорка.

Изображения на ръка с пет разперени пръста са широко разпространени в българския пластичен фолклор – върху обредни хлябове, шевици, накити-амулети за булка и за дете. Каменни релефи със същия знак се срещат и в редица археологически паметници, които обозначават древни култови центрове. А една билка има две названия в народното лечителство – „петопръстница” и „Богородична ръчица”. Тези примери подсказват, че ръката с пет разперени пръста има свещен смисъл. Те отвеждат към много древна, предхристиянска религия с пет върховни божества. Този пантеон се свързва със съзвездието от пет звезди, което народът нарича „Квачката с пиленцата”. Според етнолога Анчо Калоянов, поговорката за петте пръста, които надделяват Бога, всъщност е имала точно противоположен първоначален смисъл. Тя е обозначавала петте божества, които се противопоставят на Убог – злонамерен образ от древната религия, който се стреми да разруши установения космически порядък. Заради този древен езически смисъл поговорката е била обявена за богохулна през християнското средновековие.
Древният пантеон от пет божества оставя следи в народната култура още дълго след официалното приемане на християнството в българската държава през ІХ век. Народно предание за сътворението на света разказва как петима мъже стигат до края на Земята и си взимат от там пръст, а тя се превръща в злато. В друг вариант петимата отиват на гости на Господ, а той ги превръща в магарета за 40 дни, защото се бъркат в Божиите работи. Древната божествена петорка е „кодирана” и в широко разпространеното мъжко име Петко и женския му вариант Петкана. А герои на една хвалебствена коледарска песен са бащата Пейо (производното име от Петко) и неговите петима синове – войни. Те са толкова всесилни, че успяват да победят и погубят петхилядна царска войска. За онази божествена петорка вероятно напомня и поговорката „Петима Петко не чакат”. Но днес тя се разбира по-прагматично. Подчертава решаващата сила на групата и нейното единодействие. А ако някой не успява да действа в синхрон с останалите, той просто не може да стане част от общия успех.

По публикацията работи: Румяна Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18
„Кукерландия 2024“ - Ямбол

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..

публикувано на 17.03.24 в 15:37