Българският фолклор има свое разбиране за числата, което звучи странно за съвременния човек.
Едно фолклорно пожелание „отброява” колко дълго човек да се радва на добро здраве и дълголетие: „ до пета, до шеста, до седма…” година и така изрежда до десетата. А после броенето отскача направо „до сто и петдесета”. Звучи нереално човек да доживее в добро здраве сто и петдесет годни. Но това пожелание всъщност не отмерва действителен период от време. Така изредени, числата изгубват конкретния си смисъл. Те символично отброяват близките години и към тях добавят необозримо далечен „срок” за дълголетие. Благословията надскача рамките на един човешки живот и сякаш докосва безсмъртието. Подобно символично измерване на времето съдържа и поговорката „Час търпи, век живей”. Тя окуражава, че ако човек с търпение понася и преодолява моментните трудности, после ще се радва на дълъг и спокоен живот.
Народна гатанка разказва накратко: „Една майка пет сина родила за една нощ, но никой от тях не прилича на когото и да било от останалите”. Отговора на загадката може да види всеки, ако погледне ръката си – „синове” са петте пръста. И друга гатанка – „Пет души един без един не могат” има същия отговор. Традиционното убеждение е, че тази неразделна братска петорка е всесилна. Тя е в основата на всяко човешко действие. Затова казват: „С труд всичко се постига”. Така може да се разтълкува и поговорката „Пет пръста Богу надделяват” – т. е. с ръцете си човек може да се пребори дори с несгоди, пратени по Божия воля. Но защо този народен израз е бил заклеймен като богохулен и еретичен през Средновековието? Има богословско тълкуване, че така човекът се поставя по-високо от самия Бог. Един съвременен изследовател на българското народно творчество – Анчо Калоянов, вижда друга символика в тази всесилна петорка.
Изображения на ръка с пет разперени пръста са широко разпространени в българския пластичен фолклор – върху обредни хлябове, шевици, накити-амулети за булка и за дете. Каменни релефи със същия знак се срещат и в редица археологически паметници, които обозначават древни култови центрове. А една билка има две названия в народното лечителство – „петопръстница” и „Богородична ръчица”. Тези примери подсказват, че ръката с пет разперени пръста има свещен смисъл. Те отвеждат към много древна, предхристиянска религия с пет върховни божества. Този пантеон се свързва със съзвездието от пет звезди, което народът нарича „Квачката с пиленцата”. Според етнолога Анчо Калоянов, поговорката за петте пръста, които надделяват Бога, всъщност е имала точно противоположен първоначален смисъл. Тя е обозначавала петте божества, които се противопоставят на Убог – злонамерен образ от древната религия, който се стреми да разруши установения космически порядък. Заради този древен езически смисъл поговорката е била обявена за богохулна през християнското средновековие.
Древният пантеон от пет божества оставя следи в народната култура още дълго след официалното приемане на християнството в българската държава през ІХ век. Народно предание за сътворението на света разказва как петима мъже стигат до края на Земята и си взимат от там пръст, а тя се превръща в злато. В друг вариант петимата отиват на гости на Господ, а той ги превръща в магарета за 40 дни, защото се бъркат в Божиите работи. Древната божествена петорка е „кодирана” и в широко разпространеното мъжко име Петко и женския му вариант Петкана. А герои на една хвалебствена коледарска песен са бащата Пейо (производното име от Петко) и неговите петима синове – войни. Те са толкова всесилни, че успяват да победят и погубят петхилядна царска войска. За онази божествена петорка вероятно напомня и поговорката „Петима Петко не чакат”. Но днес тя се разбира по-прагматично. Подчертава решаващата сила на групата и нейното единодействие. А ако някой не успява да действа в синхрон с останалите, той просто не може да стане част от общия успех.
"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..
В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..
Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..