Преструктурирането на болничната помощ предизвика напрежение сред лекари и пациенти

публикувано на 25.01.10 в 11:29

Снимка: БГНЕС

Одобрената от правителството Национална здравна стратегия до 2013 година предвижда преструктуриране на болничната помощ, което да гарантира достъпни и качествени медицински услуги и подобряване на дейността на лечебните заведения, така че те да отговарят на европейските изисквания и стандарти. Според министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев това е процес, който е трябвало да започне още при предишните правителства, но е отлаган, заради липсата на политическа воля. Сега началото му е поставено и болниците, които не отговарят на посочените от министерството изисквания, няма да могат да сключат договори за работа със здравната каса. Промените ще засегнат най-вече малките болници и тези в отдалечените райони на страната. Министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев изтъкна, че преструктурирането на болничната помощ у нас се прави и във връзка с приемането на новата здравна карта на страната. „Заради липсата й, сега нямаме възможност да ползваме европейски средства за болнично здравеопазване” – обясни министър Нанев. В края на миналата седмица лекари и пациенти остро се противопоставиха на готвеното от правителството преструктуриране на болничната помощ. Опасенията им са, че хората в малките общини и тези в планинските райони ще останат без лекарска помощ. Министър Нанев обясни, че в момента много лечебни заведения съществуват само като сграден фонд, а на практика хората не получават надеждно медицинско обслужване. Според него финансирането на такива болници само допълнително натоварва и без това свития в условията на криза бюджет на здравното министерство: „За пореден път трябва да заявя, че нашата цел не е да останат в България малко на брой болници, нито да закриваме болници – посочи той. – Нашата цел е да започнем да предлагаме и да прилагаме определени стандарти в болничната помощ. Има критерии, на които трябва да отговаря едно болнично заведение, които включват лекарски състав, оборудване с медицинска апаратура, леглова и материална база и т.н. Много важен е въпросът дали средствата, които се превеждат към дадена болница, се усвояват по предназначение и качествено в интерес на пациентите, защото това са обществени пари и не бива да бъдат разпилявани, особено сега, когато сме в криза. Затова и министерството посочи и ще изисква покриване на определени стандарти за болниците. В момента съсловните организации изготвят и правила за добра лекарска практика, чието прилагане също става задължително. Тези две неща са най-голямата ни отговорност, която поехме с встъпването в длъжност на новия кабинет. И ние го правим. Става въпрос за европейски стандарти, адаптирани към българските условия, които да гарантират качество на медицинските грижи. Целта ни е не да закриваме болници, а да налагаме изисквания и стандарти.”
Според министър Нанев съществуващото напрежение от страна на обществото и медиците, засегнати от преструктурирането на болниците, е неоснователно. Той посочи, че болниците, които не покриват критериите на НЗОК, ще могат да работят като диагностично-консултативни или рехабилитационни центрове. В същото време при съставянето на новата здравна карта на България е заложено условието хората от всяко населено място да разполагат с възможност за болнично лечение в рамките на 60-80 километра от тяхното населено място или в рамките на час път. „ Това са европейски стандарти, които се стремим да покрием” – изтъкна министър Нанев и обясни, че спешните центрове в страната, които са около 200, имат ресурса да поемат тежко болните и да ги насочват за лечение: „Те са оборудвани с превозни средства и медицинска техника – обяснява министър Нанев. – Това, което ние правим допълнително, е подсилването им с кадри, защото сериозният проблем са квалифицираните, опитните кадри. Има дефицит на такива хора и затова стимулираме финансово лекарите за дежурства в спешните центрове.”

По публикацията работи: Диана Христакиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!