С промени в Закона за здравето през миналата година парламентът прие забрана за пушене на обществени места, която ще влезе в сила от 1 юни 2010 г. Това стана след оживени дискусии, тъй като пушачите в България не са малко – около 2 милиона души. Цигареният дим обаче кара останалите край тях да се включат в по-опасното „пасивно пушене”, което според лекарите предизвиква повече негативни ефекти върху здравето, отколкото при истинските пушачи. Спорът между пушачи и непушачи продължава, въпреки законовата забрана.

В повечето европейски държави забраната за пушене на публични места е факт. Първа в ЕС въведе забраната Ирландия. Що се отнася до съседните на България държави, например Гърция, забраната важи от средата на миналата година. Според статистика на Европейската комисия около 20 хиляди гърци умират всяка година от заболявания, свързани с тютюнопушенето. У нас с приетите от Народното събрание промени от 1 юни се забранява пушенето в ресторанти, барове, дискотеки, административни сгради. На практика пушачите могат да палят цигара само в къщи и на улицата. Целта на законовите промени е да се предпазят непушачите, като им се осигури среда без тютюнев дим. След 1 юни нарушителите в България ще се наказват с глоба от 50 до 100 лева , а при повторно нарушение от 100 до 300 лева. В момента у нас действа частична забрана за тютюнопушене. Не се допуска пушене в закрити публични места – училища, университети, работни места, интернет клубове. В ресторантите и други заведения са обособени зони за пушачи и непушачи, което е доста относително. С около 2 милиона пушачи България се нарежда на едно от челните места в европейската класация. Д-р София Ангелова е главен асистент в специализирана болница за активно лечение на белодробни болести „Света София” в столицата.

„Известно е по данни на Световната здравна организация, че в страничния дим, тоест димът от горящия край на цигарата и димът, който издишва пушачът, се съдържат многократно пъти повече вредни вещества – обяснява тя. – И ако един човек, който не пуши, работи с пушач 8 часа през деня, се оказва, че поглъща токсини, равняващи се на 5 изпушени цигари. Тоест, този човек става наистина принудително активен пушач. Ето това е ролята на закона. И тъй като имах възможност да пътувам до Германия, Австрия, Швейцария, впечатление ми направи, че вътре в заведенията за обществено хранене не се пуши. Хората излизат навън, изпушват си цигарата и влизат вътре. Представете си у нас дискотеките, които се посещават преди всичко от младите хора, които танцуват активно. Известно е, че при всяко активно физическо натоварване се извършват по-дълбоки дихателни движения. И когато дискотеката е пълна с цигарен дим, представете си какво става с белите дробове на децата, които не пушат. Жалкото е, че доста са децата на пушачи в България. И тази статистика изключително много тревожи нас –  специалистите по белодробни заболявания. Защото се оказва, че близо 50 процента от децата на 15-16 годишна възраст вече са пушачи, а по-голямата част от тях са момичетата, бъдещи майки. Така че аз много вярвам, че този закон ще влезе в пълна сила в България.”

Не само в болница „Света София”, но и в белодробните отделения в цялата страна данните са страшни, казва още д-р София Ангелова и описва картината:

„Около 90-95 процента от нашите пациенти са пушачи – казва тя. – От останалите 5-10 процента около 2/3 са пасивни пушачи. Вижте какъв малък процент са боледуващите от белодробни заболявания, които не пушат, не са пушили и не са изложени на цигарен дим. Тази статистика е най-точна, тя е общо взето еднаква със световната статистика. На първо място болните от рак на белия дроб – 90 процента от тях са пушачи. А именно цигарите са тези, които унищожават локалната защита на белия дроб. Те позволяват на токсичните вещества от околната среда да попадат в дробовете на пушачите. Да възпаляват бронхиалната лигавица, да я удебеляват и така постепенно количеството на въздуха , който поема пушача, намалява. Белият дроб старее, както всеки един орган. Но при пушачите той старее много по-бързо. И затова те много по-рано развиват белодробни емфизем. Това е необратимо състояние, при което казваме, че пациентите ни дишат като риба на сухо. Затова искам да се обърна към всички пушачи, нека по-рано се замислят за вредата върху техните дробове. Особено младите хора и тези, които не пушат, да не пропушват, защото вплитайки се в мрежите на една зависимост, много трудно се излиза от нея. А последиците са много тежки. Последният доклад на американското министерство на здравеопазването показва, че от цигарите се уврежда най-силно не само белият дроб. Според доклада няма орган в човешкия организъм, който да е пощаден от цигарения дим. Злокачествените заболявания, сърдечно-съдовите заболявания, мозъчно-съдовите заболявания, белодробните заболявания – това са четирите групи заболявания, които предизвиква тютюнопушенето.

Според българските хотелиери и ресторантьори влизането в сила на забраната за тютюнопушене от 1 юни ще намали посетителите в тях и ще се отрази сериозно на бизнеса им. Д-р София Ангелова твърди, че практиката в други европейски държави като Ирландия и Франция показва обратното – че доходите на заведеинята са нараснали. Значително е намаляла и заболеваемостта от белодробни и сърдечно-съдови заболявания на барманите и останалите работещи в заведенията.