В отговор до Европейската комисия от 25 януари т. г. България уверява институцията, че е предприела сериозни мерки за отстраняване на нередностите в представените проекти за финансиране по предприсъединителната програма ИСПА и по оперативната програма за околна среда. В писмо от 8 януари т. г. Брюксел припомня за констатирани нарушения при провеждането на търговете за изпълнители и за недобро управление на програмата като цяло, за които впрочем предупреждава България още от началото на м. г. без да получи задоволителен отговор от предишното правителство. Поради споменатите нередности и забавяне, има опасност България да загуби немалка част от предвидените от ЕК 1,8 млрд. евро за екопроекти. Дотук страната е предложила за одобрение от Брюксел проекти за около 400 млн. евро, но към тях има доста въпроси и критики.

Най-съществената критика в писмото на ЕК се отнася до практиката на предишното правителство да преминава от системата обществени поръчки към директни преговори при определяне на изпълнителите на проекти – предимно водопречиствателни станции и канализация. Резултатът е не само удължаване на преговорите, а и раздуване на цените. Новият министър на околната среда Нона Караджова е предприела цялостна реформа в управлението на оперативната програма за околна среда. В писмото до Брюксел тя говори за три групи взети мерки за оптимизиране на системата.

Първата група се отнася до определяне на технически и икономически критерии към представяните проекти. “Вече разполагаме с ориентировъчни цени например на линеен метър водопровод или канализация, както и изисквания относно оптималните технически решения за пречиствателните станции, така че да се постигат икономически по-ефективни решения – уточни Нона Караджова. – Определихме и редица други технически параметри, по които ще се оценяват проектите.”

Втората група мерки се отнасят до опростяване на процедурите, които ще позволят по-бързо разплащане по тази оперативна програма. А третата – до така важния човешки фактор, наричан административен капацитет. За по-добро управление са били създадени две отделни дирекции в МОСВ – една за проектите по ИСПА и една за тези по оперативната програма за околна среда. “Заварих една ситуация в която не беше ясно кой какво прави и за какво отговаря – обяснява г-жа Караджова. – В края на ноември направихме атестации на всички експерти и немалко от тях, които получиха ниски оценки, бяха освободени. Същевременно проведохме конкурси, за които имаше голяма конкуренция и назначихме високо квалифицирани специалисти. В момента двамата директори са с голям опит в областта на международните и европейски проекти.”

След направения пълен преглед на предложените дотук проекти в Брюксел, МОСВ е направило нужните промени в голяма част от тях, а малка част са отхвърлени. Всичко това е подробно описано в отговора на България от 25 януари т. г. до ЕК. “Силно вярвам, че Комисията ще оцени това, което ние сме направили, реформирайки цялата програма, защото тя започна да работи по изцяло нови правила, които наистина гарантират доброто усвояване на средствата за добре подготвени проекти”, заяви министър Нона Караджова.

Поради съмнения за корупция и лошо управление на средствата от еврофондовете, ЕК блокира голяма част от предназначените за България пари. Но, според Юлиана Николова, ръководител на Секретариата на Съвета за управление на средствата от Европейския съюз към Министерския съвет, за промяната в тона спрямо България е показателен фактът, че в последните писма от Брюксел вече не се говори за конфликт на интереси, нито за проблеми с Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на ЕС (ИСУН). За раздвижване в усвояването на европарите свидетелства и фактът, че само през януари са били разплатени около 350 млн. евро по различните оперативни програми, което според министъра на финансите Симеон Дянков е своеобразен рекорд и добър знак.