Журналист се оказа опасна професия

публикувано на 26.01.10 в 10:11

Колкото по-близко до проблема стигаш, колкото повече засягаш нечии интереси, толкова по-опасно става за самия журналист и за медията, която той представлява – казва известната българска телевизионна журналистка Елена Йончева.

Снимка: БГНЕС

Рекорден брой журналисти са били убити през отминалата година. Войните и изборите са били най-опасните събития през 2009-а. Журналистите попадат под обсега на куршумите или стават жертва на умишлено убийство или похищение. Убийствата са се увеличили с 26 на сто, като през изтеклата година са били убити 76 журналисти, което е с 16 души повече от предходната 2008-а. Броят на отвлечените също е нараснал до 33-ма. Това са данни от годишния доклад на световната организация „Репортери без граница”. Увеличава се и репресията срещу блогъри и „кибер-дисиденти”, след като интернет и страниците за социални връзки се превърнаха във важен източник на новини и информация, особено в страни, където медиите са цензурирани. Според доклада на организацията арестите на блогъри са нараснали със 155 процента. Почти двоен е станал и броят на страните, в които е наложена цензура в интернет. Оказва се, че професията „журналист” е една от най-рисковите.
„Професията „журналист” винаги е била опасна, тъй като журналистите, независимо дали се занимават с вътрешни или международни проблеми и работят в опасни зони, винаги носят своя риск – каза в интервю за Радио България известната българска телевизионна журналистка Елена Йончева. – Колкото по-близко до проблема стигаш, колкото повече засягаш нечии интереси, толкова по-опасно става за самия журналист и за медията, която той представлява. През последните години по всички места, които наричаме военни зони, има не само журналисти от големите медии, но и много независими. Друга тенденция, която се забелязва, е, че много често една от воюващите страни разглежда журналистите като инструмент на противника и затова счита, че трябва да ги елиминира. Спомнете си какво се случи в Белград по време на войната в Косово – беше бомбардирана телевизията. Ще припомня войната в Ирак, когато беше обстрелян офисът на „Ал Джазира”, същото се случи 2001 г. в Афганистан. Така се поставя под въпрос не само тяхната обективна работа, но и тяхното оцеляване”
Точно Елена Йончева е една от тези журналисти, които правят репортажи и снимат филми от най-горещите точки на света. Тя бе сред малкото представители на медиите и единствената българска журналистка, която се срещна с пиратите от Сомалия, една от най-опасните страни за журналистите през 2009 г. според доклада на „Репортери без граница”. Кои бяха най-рисковите моменти в работата й?
„Най-застрашаващият беше може би в Ирак и в Сомалия, при пиратите – отговаря Елена Йончева. – В Ирак попаднахме в ситуация, когато американските войски бяха съвсем близо, буквално часове ни деляха от тяхното официално влизане в Багдад. И тогава аз и още двама португалци бяхме нападнати. Едната част от групата, която ни нападна, каза че сме шпиони, не сме журналисти, а другата започна да вика, че ние сме българи и португалци, т. е. представляваме в дадения момент политиката на нашата страна. Знаете, че и двете страни бяха част от Коалицията. Така че за съжаление на местата, където има голям конфликт на интереси по време на война, на журналистите често гледат не като представители на медия, а на държава и политиката, която тя води в този регион. Срещата с пиратите беше най-сложната част в моята работа. Както ми каза след това един пират, „да се срещна с теб бе все едно котаракът да покани мишката на масата, да я почерпи, след това да я пусне да си ходи”. Много сложен беше не само физическият достъп до тях, но и мотивацията, за да ги накараме да застанат пред нашата камера и микрофона. Там на чужденците се гледа като на „ходещи долари” и физическото оцеляване е много трудно, т. е. да не бъдеш отвлечен в рамките на твоя престой, на твоята работа.”

По публикацията работи: Таня Харизанова