Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Св. Трифон, Дионис и празникът на виното

Отглеждането на лозя и производството на вино имат хилядолетна традиция по нашите земи.
Снимка: архив

Българският народен празник на виното и лозарите Трифоновден е толкова обичан и до ден днешен, че мнозина го празнуват два пъти. Съвременният християнски календар отрежда на 1 февруари да се чества патронът на празника св. Трифон. Но на много места из България с удоволствие празнуват Трифоновден и на 14 февруари по стария календарен стил. Отглеждането на лозя и производството на виното имат повече от 5 хилядолетия история по българските земи. Как древни митове и народни обичаи се преплитат в познатия до наше време празник Трифоновден?

Почитателите на виното го наричат на шега „весели-трапеза” по стара народна традиция. Но първоначално отношението към тази напитка е било твърде различно. Древните траки пренасят винената лоза от Близкия и Средния Изток в района на днешна Южна България – по поречието на Марица, черноморското крайбрежие и Странджа. Произвежданото от траките вино било прочуто в древния свят. То било ароматно и толкова силно, че древногръцкият герой Одисей упоил с тракийско вино циклопа Полифем, за да се спаси с другарите си, разказва античният Омиров епос. А друг древногръцки автор – Ксенофонт описва посещението си при тракийския цар Севт през 400 г. пр. Хр. Той разказва как царят пиел вино от рог, а остатъка от божествената напитка изливал върху главата си. И до ден днешен, когато лозарите се връщат от ритуалното зарязване на лозята, селяните ги посрещат, черпят ги и обилно ги обливат с вино. Поверието е, че колкото повече вино се излее върху лозарите, толкова по-изобилна ще е новата реколта от грозде и вино. Древните траки създават култа към виното и го използват като ритуален дар за своите божества. Някога вярвали, че упойващата сила на гроздовата напитка помага на жреците да общуват с боговете. Тракийският бог на плодородието и виното Сабазий е познат и с името Дионис. С второто име той бил възприет и от елините, а по-късно преминава и в пантеона на древните римляни с името Бакхус. Негов още по-късен християнски "наследник" става свети Трифон. В житието му на мъченик за вярата не се споменава за лозята или виното. Но празникът на светеца почти съвпада по време с древните чествания на Дионис. Веднъж приели св.Трифон като свой покровител, лозарите го призовават на своя празник да дойде сред тях в лозята. Със символичен диалог те го карат да обещае, че тази година ще донесе толкова много грозде, че мъжете да не се виждат сред лозята, а на следващата – че ще даде още по-богата родитба. В образа на св. Трифон се преплита още един спомен от древните Дионисиеви празници. В тях буйните вакханки танцуват с малки сърпове в ръка. Българските народни иконописци рисуват християнския светец Трифон с лозарско ножче – "косер" в ръка. А фолклорен разказ добавя, че Трифон веднъж се подиграл на сестра си Богородица, а тя го проклела. И когато той замахнал с косера в ръка, без да усети, си отрязал носа. Така се превърнал в Трифон Чипия – неговото подигравателно фолклорно прозвище редом с по-използваното Трифон Зарезан, който "зарязва" лозята.

За древния тракийски бог Дионис напомня и обичаят на Трифоновден лозарите да избират свой цар. Към него се отнасят с изключителна почит в празничния ден, а след това – и през цялата година до следващия Трифоновден. Лозарите го обкичват с венци от отрязаните лозови пръчки. Така той много заприличва на древния Дионис, когото рисуват с венец от лозови клонки и гроздове на главата. Всички лозари търсят своя "цар" през годината за съвети и следват неговия пример. Защото обикновено той се отличава с най-много и най-добре отглеждани лозя. Често той е и най-заможният сред "колегите" си. Самият празник преминава много триумфално за лозарския цар. Останалите мъже го носят на ръце или теглят каруцата, в която той се вози на връщане от лозята към селото. Той изрича и благословиите за богата родитба на лозята, докато всички селяни го приветстват. В края на празничния деня самият цар устройва в дома си щедра трапеза с още вино за всички останали лозари.
На Трифоновден празнуващите мъже само символично "зарязват" лозята. Но скоро започва и истинската резитба на лозовите пръчки. Това е първата земеделска работа за новия селскостопански сезон. Ето защо, освен за лозарството и винарството, ритуалите носят и по-универсално пожелание за плодородие през целия нов земеделски сезон.

По публикацията работи: Румяна Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..

публикувано на 23.04.24 в 08:10

Български килими във Париж – културна дипломация в действие (СНИМКИ)

Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската столица. Колоритната експозицията в галерията на БКИ е озаглавена "История в цветове. 350..

публикувано на 19.04.24 в 16:36

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..

публикувано на 09.04.24 в 11:30