Как ми се иска да обиколя света! Това е мечта, по която едва ли има някой, който да не е въздишал. Професията на екскурзовода е една от малкото, които превръщат тази иначе толкова красива мечта във всекидневие. А дали непрестанните пътувания могат да накарат тази сладка тръпка към пътешествията да изчезне? Едва ли. Мария Тютюнджиева е екскурзовод вече повече от три десетилетия. Има места по света, на които е била десетки пъти, но всяко следващо пътуване за нея е изпълнено отново с любопитство и настроение, както в началото. А за това как е стигнала до своя избор, Мария Тютюнджиева се връща в спомените си към детството:

„Като дете играех балет. Много исках да стана балерина, но семейството ми ме отклони от тази мечта. Другото ми влечение беше рисуването. Рисувах много хубаво, но не се опитах да стана художник. Може да изглежда малко необичайно и без никаква връзка с туризма, но средното си образование завърших в техникум по електроника. През седемдесетте години това изглеждаше доста привлекателна и перспективна специалност. След техникума обаче реших, че това ще бъде твърде скучно за мен занимание. Разглеждах кандидатстудентския справочник на университета и си помислих, че специалността „Международен туризъм” е най-близка до мен. От петгодишна съм учила френски език и не беше никак трудно да направя своя избор. И досега не съжалявам за решението си. От нашия випуск, който беше от 200 души, не повече от двайсет сме тези, които работим в сферата на туризма. А екскурзоводи останахме само ние със съпруга ми.”

Двамата се срещат по време на следването си и са заедно вече 30 години. Някогашната малка балерина е заменила магията на сцената с приказния свят на пътешествията. Мария казва, че тя и съпругът й са свикнали с този начин на живот. Общата им професия ги е направила още по-привързани един към друг, защото всеки разбира професионалните проблеми на другия. Много често са на път. Понякога се е случвало да са на едно и също място, но с различни групи, без изобщо да успеят да се видят. Мария владее перфектно френски и руски език. Многобройните пътувания из цяла Европа обаче й помагат да се справя и с други езици. Съвсем сама започва да изучава английски, италиански, немски. Не само чуждите езици са това, което е необходимо да владее един екскурзовод, особено когато една екскурзия преминава през няколко различни страни. Професията е колкото приятна, толкова трудна и отговорна.

„Когато тръгвам на едно такова пътуване, аз знам, че ще минем например през седем държави – обяснява Мария Тютюнджиева. – Предварително се запознавам с географията и историята им, подготвям по малко информация и за всеки от по-големите им градове. Независимо от това, че във Виена например ще има екскурзовод на място. Това, което той ще разказва, аз предварително съм го научила. Всичко се случва. Веднъж преди години в Унгария на една местна екскурзоводка й прилоша по време на обиколката. Наложи се да извикаме бърза помощ. Отведоха я в болница, а групата ни продължи сама. Трябваше аз да ги заведа на всички места, които бяха предвидени в програмата. Екскурзоводите сме свикнали да излизаме от всяка ситуация.”

Мария Тютюнджиева в ритъма на фестивала в Рио

Най-екзотичното пътуване на Мария досега е било в Бразилия. Миналата година с малка група от 12 души отива на карнавала в Рио де Жанейро. Пищният празник и красивата природа на Латинска Америка й оставят прекрасен спомен. Това я кара да мечтае отново да посети далечния континент. Мария Тютюнджиева и съпругът й имат голяма дъщеря. Тя е пътувала с родителите си в много страни от Европа. Не е избрала тяхната професия, но пък от малка е разбрала, че тези приятни на пръв поглед пътувания са придружени с много натоварване и голяма отговорност. Ръководителите на групи се сблъскват с какво ли не. Освен че има капризни екскурзианти, понякога има и неприятни инциденти.

„Аз съм обиколила вече много болници в Австрия, в Германия, във Франция – разказва Мария. – При последната група точно по Коледа пристигаме във Виена, настанявам хората и след 15 минути ми се обаждат от рецепцията на хотела. Една жена се подхлъзнала във фоайето, паднала и си счупила ръката. Беше неделя и трябваше да извикаме линейка, за да отидем в дежурната болница. Гипсираха счупената ръка и така десет дни жената беше с неподвижна ръка, но не пропусна нищо от това, което беше предвидено да видим по време на екскурзията.”

Друг път пък един 73-годишен турист се изгубва в Париж. След много премеждия и трескаво търсене го откриват късно вечерта, притеснен и изплашен. Следващата точка от маршрута им е Мюнхен и там вече той не се отделя от Мария до края на пътуването, което приключва щастливо и без повече инциденти.

За чуждите туристи, които е разхождала из България, г-жа Тютюнджиева разказва, че са изключително дисциплинирани. Това са хора, за които точният час, в който трябва да бъдат на дадено място, е закон. Мария е доволна, че е показала някои от най-красивите кътчета на България на много гости от цял свят. Щастлива е със семейството си и с професията си. Често във форумите на туристическите сайтове може да се срещне подобен коментар от някой доволен клиент: „Екскурзоводката Мария Тютюнджиева е прекрасен и лъчезарен човек, за когото работата е призвание и удоволствие.”

Снимките са от личния архив на Мария Тютюнджиева