Да си спомним за сладкогласния Костадин Гугов

публикувано на 05.02.10 в 13:05

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Наричат го „най-яркият представител на македонската народна песен”. В репертоара му са емблематични песни като „Море сокол пие вода на Вардарот”, „Биляна платно белеше” „Снощи си минах, поминах”, ”Неделя дойде”… и стотици други, които народът ни обича и слуша. Този месец на 12 февруари отбелязваме 75 години от рождението на Костадин Гугов.

Роден е в годината, в която се създава радиото – 1935-та, в семейство на македонски бежанци от Кукушко. Внук на музикант от гвардейския оркестър, той приживе си спомня, че в дома им винаги се е пеело… „Имах щастието да израсна с песните на майка ми Йова Тръпкова, споделя преди години Костадин Гугов, тя пееше навсякъде, носеше радост вкъщи, а аз запаметявах песен след песен…” Учител му е и родственикът Вангел Трайков, който го съветва да пее леко, без напрежение. Дава му още песни, сред които са „Кажи, кажи стара ле бабо” и „Дремка ми се дреме”. По-късно репертоарът му се оформя с песни от цялата етнографска област Македония – Егейска, Вардарска и Пиринска – исконни български територии, разделени днес в три държави.
През 50-те години на миналия век акордеонистът Стефан Демирев открива завладяващия глас на Костадин Гугов и 18-годишният младеж стъпва на сцената. В състава на група към концертна дирекция обикаля страната и изнася концерти у нас и в чужбина с най-добрите за времето певци и инструменталисти Борис Карлов, Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Борис Машалов... От редакция „Народна музика” го канят за записи в БНР. По-късно голяма част от песните му е съхранена на плочи в „Балкантон” и в телевизионни филми. От 1992 г. Костадин Гугов си сътрудничи със звукозаписната компания Stars Records. Негови песни съдържа двойния албум „Вечните песни на България”. През 1999 г. компанията издава соловия му албум с македонски хитове. Вълнуваща част от него са песните с историческа тематика, които изобилстват в репертоара на Гугов. Въздействието му на сцената се дължеше на непринуденото изпълнение, с което поднасяше шеговитите си песни като „Зайко кукурайко”, „Ме сакая” и други.

В българската музикална памет Костадин Гугов ще остане с дарения му от Бога талант, с превъзходното си чувство за хумор, феноменална памет, уникален репертоар и неповторимо сценично присъствие. „За мен народната песен е радост и утеха! Тя запази младостта на душата ми. Един без друг не можем да живеем!” – казваше приживе певецът. Носител е на много награди, сред които „Нестинарка” за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас. Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.

По публикацията работи: Валя Божилова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!