Керамични капаци с врязана украса от селищна могила в Бургас, средата на V хилядолетие преди Христа.

„В праисторията се открояват два акцента – казва за Радио България д-р Здравко Димитров, куратор на изложбата. – Единият е халколитната могила в Бургас, която е проучвана от тамошния Регионален археологически музей и колегата Мирослав Класнаков. Другият обект е също от каменно-медната епоха и е на възраст около 4000 години преди новата ера. Става въпрос за селището Върхари, в което е открита прекрасна колекция от култова пластика. То се намира в Родопите, близо до Момчилград и е проучвано от нашия колега Явор Бояджиев. От античната епоха, и по-точно от римския период, имаме страхотни находки от Филипопол. Дължим ги на екипа на колежката Жени Танкова. В археологическия резерват Августа Траяна, намиращ се в Стара Загора, пък са открити мраморни скулптури и мозайки при разкопките, ръководени от Мария Камишева. Разбира се, особено представителни са находките от гробните комплекси. При проучванията на Диана Димитрова на няколко гроба в Китова могила бе намерен пълен комплект от златни накити на богата тракийка от ІІ век след Христа.”

Мраморна глава , ІІІ в. след Христа, резерват Августа Траяна в Стара Загора и златна огърлица от Китова могила.

Могилата, намираща се край сливенското село Крушаре, носи името на големия български археолог Георги Китов. А накитите, открити в нея, блестят с изяществото си: венец, изработен от тънко златно фолио, огърлица и гривни с дизайн, който и днес е актуален, три пръстена, обици, две пластини с релефни избражения. Най-необичаен сред находките от могилата е глинен ритон във форма на овен, чийто създател очевидно е бил надарен с въбражение и усет към декоративното.

Фигури от теракота, ІV в.преди Христа, намерени в некропола на античния Несебър.

Колкото до Средновековието, в изложбата са представени реликви от крепостта „Кастрици”, намираща се в северния край на Варненския залив. И още: от манастира „Св. Богородица Пантанаса” в град Мелник, от скалния град Перперикон, от селище в местността Трите могили, Ямболско, съществувало в периода Х-ХІІ век. И, разбира се, от разкопките в старите български столици Плиска, Велики Преслав и Търново. Богат материал за изследвания са предоставили проучванията в некропола на манастирския комплекс „Св. апостоли Петър и Павел” и прилежащия към него храм „Св. Иван Рилски” във Велико Търново. Те се водят от археолозите проф. Николай Овчаров и Хитко Вачев.

„Става въпрос за Късното Средновековие – ХІІІ-ХІV век и дори за ранноосманския период – отбелязва Здравко Димитров. - От ХV - ХVІ век също има много богати гробове, като само през лятото на 2009-а година бяха открити над 30 златни и сребърни накита: пръстени, игли за коса с прекрасни изображения. Това ни показва, че и след падането на Търново под османска власт продължава да има богато християнско население, което е било погребвано в зоната между Трапезица и Царевец.”

В археологическите проучвания у нас участват и специалисти от чужбина. Такъв е случаят с пещерата Козарника в Северозападна България, където през миналата година френски археолози и студенти, както и учен от Оксфорд са работили съвместно с българските си колеги. Находките в нея отбелязват един от основните пътища в първоначалното заселване на Стария континент. Българо-немски екип пък изследва древния рудник Ада Тепе в Родопите в рамките на проекта “Желязо и злато. По следите на металургията в Древна Тракия”. Подобни смесени екипи работят и на други интересни за науката обекти. Разположена на кръстопътно място на Балканите, България пази реликви от различни цивилизации и е сред страните с най-богато археологическо наследство в Европа.

Златни накити от могилния некропол край с.Чарда, община Стралджа, ІІ-ІІІ век.