Освобождението в българския фолклор

публикувано на 26.02.10 в 11:59

Плевенска епопея - 1877 г.

Снимка: архив

Сред огромното богатство на българския песенен и словесен фолклор ще намерим хиляди художествени образци, пресъздали борбите за национална и църковна свобода. В повечето случаи не става дума за конкретно описание на историческата епоха. В народните приказки и песни реалните събития често се смесват със стари митове и представи, а изразните средства се подчиняват на фолклорната стилистика. Независимо от това, те имат своя историческа стойност, носят идеи и образи от времето, в което са създадени.

В българския фолклор има уникални старинни образци, оцелели през столетията като единствено средство за съхраняване на историческата памет в годините на петвековното османско робство. Те остават част от традицията на българите и след Освобождението през 1878 г., когато настъпват съществени промени в патриархалния селски бит. Един от най-популярните сюжети е падането на България под робство. Главен герой е Иван Шишман – последният български цар от Второто българско царство, загубил битката с турските войски. В народните песни и легенди се разказва как нападението го заварило “под венчило с младо булче”.

Xайдут Велко

Много са темите в народното творчество, посветено на Освобождението. Сред тях са затрогващи истории за отвличане в робство, за отстояването на християнската вяра, драматичните въстания и битки за национална свобода. Не напразно наричат фолклора “жива памет” на народите. Забележителен е фактът, че у нас се създават песни за героите от епохата на освободителните борби и след 1878 г. – хайдут Велко, смелата девойка Сирма войвода, предводител на седемдесет юнаци. Сред реално съществувалите героични личности е Стоян войвода, наречен Индже, което на турски означава “тънък”. Една от песните за него, която и до днес се пее, разказва за истинско чудо – появила се е чешма с три чучура, но от тях не тече вода, а сълзи за юнака Индже, за да го помнят хората. В българската традиция чешмата е символ на паметник, материален знак за съхранена памет.

В българския фолклор са пресъздадени и много от историческите събития. Един от най-важните моменти – освобождаването на първия български град, е възпят в песента “Руските войски при Свищов”. На 27 юни 1877 г. след успешно форсиране на река Дунав руските войски стъпват на наша земя и освобождават Свищов.

Още една голяма битка е намерила редица поетични превъплъщения в нашия фолклор. Драматичните боеве край Плевен продължават почти пет месеца. Турските войски успяват да удържат града срещу многочислените руски и румънски войски. Турският пълководец Осман паша, напуснал лагера си близо до Никопол, успява да забави хода на освободителите. Песните, посветени на тези събития, имат различни варианти. В съдържанието на повечето от тях е застъпен моментът, в който Осман паша пише писмо и го праща на султана. А султанът отговаря, че нито войска, нито оръжие ще помогне. “Русите са силна войска, силна войска неброена!”

По публикацията работи: Албена Безовска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Освобождението в българския фолклор

Още от категорията

Великденска работилница за писани яйца в Пазарджик

Български килими във Париж – културна дипломация в действие (СНИМКИ)

Традицията на давулджиите или кой буди мюсюлманите по време на Рамазан

Българско Национално Радио