Оставени на съдбата си стари или самотни хронично-болни хора – това за съжаление е често срещана картина в българското общество. Този проблем особено се задълбочи в резултат на вътрешна и външна миграция след демократичните промени в страната ни. По данни на Българския червен кръст /БЧК/ от 1989 година насам близо един милион млади хора напуснаха родните си места в търсене на по-добър жизнен стандарт и професионална реализация. Те оставиха родители и близки, които с напредването на възрастта все по-трудно успяват да се грижат за себе си. Техният дял в момента е близо 24 процента от населението на България. За да помогне на хората в безпомощно състояние да заживеят независим и достоен живот в обичайната им домашна среда, БЧК започна създаването на центрове за домашни грижи. С финансовата подкрепа на програма PHARE ACCES, Италианския и Германския Червен кръст такива центрове бяха изградени в София и още 5 български градове. Тази година с помощта на Фондацията Уникредит – Унидея ще бъдат изградени два нови центъра в страната.

Според д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор и ръководител на направление „Социално-оперативни дейности” в БЧК тази практика вече доказва своята ефективност. "Това е една програма, която има две основни части – обяснява тя. - Едната е свързана с прякото обгрижване на хората по домовете, а другата включва обучение на възрастни хора доброволци. Много често тези доброволци влизат в обществените съвети към общините. Така те успяват да привлекат вниманието на обществото към техните проблеми и да се борят за собствените си права. Ние ги обучихме в резултат на няколко проекти съвместно с наши европейски партньори. Направихме така, че 1000 доброволци в десет области да могат да вършат тази работа и да могат да постигат траен ефект в своите населени места."

Благодарение на програмата “Домашни грижи” отпадат разходите за постоянната издръжка на тези хора в болница, в старчески дом или друг тип институция. Практиката показва, че когато възрастният човек попадне в специализирано заведение, той се чувства изоставен, изолиран и не се възстановява бързо. Когато обаче се намира в естествената си домашна среда, тогава неговото възстановяване става по-бързо, подчертава д-р Тодоровска. Затова в специализираните центрове се прави анализ на състоянието на хората. Въз основа на него специално обучени от БЧК медицински сестри съставят план за индивидуална грижа за всеки един човек. Ако този човек е безпомощен, а в същото време не може да бъде настанен в институция, тъй като не се налагат интензивни грижи, доброволците му осигуряват необходимите грижи. От друга страна благодарение на доброволците се създава една общност, в която хората взаимно се подкрепят.

"Благодарение на тези грижи и постоянния контакт с персонала, който ги посещава, възрастните хора вече не се чувстват сами – казва д-р Тодоровска. - Когато здравословното им състояние се подобри, ако това разбира се е възможно, те от своя страна стават активни наши доброволци и помагат от своя страна на други възрастни хора. Така например, когато този проект се осъществи за първи път тук в София, имаше една жена с изключително тежка форма на страхова невроза. В продължение на 30 години тя не беше излизала от дома си. След като почина съпругът й, тя щеше напълно да се изолира от външния свят, ако ние не я бяхме поели. Благодарение на контактите с нашия домашен помощник тя успя да се отпусне и вече излиза с приятелките си навън.”

Този проект има и още един положителен ефект. Според д-р Тодоровска благодарение на него се създава връзка между поколенията, тъй като в проекта участват хора на различни възрасти. Когато възрастните остават сами или си говорят само с хора на своята възраст, те се фиксират върху здравословните си проблеми, болестите. Когато обаче "се смесят" с по-млади хора, вече идва и оптимизмът и желанието за участие в активния обществен живот в населеното място, където живеят.