Инициативата „Източно партньорство” е съществена част от европолитиката за развитие в дебата за Европа през 2020 г. Това обясни в интервю за Радио България българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Кристиян Вигенин. Инициативата стартира през 2009 г. и макар позакъсняла, дава ново измерение на сътрудничеството с 6 източни съседни страни на ЕС – Украйна, Молдова, Армения, Азербайджан, Грузия и Беларус. Целта на проекта е ЕС да заздрави връзките си с тях при определени условия, но без изричния ангажимент за бъдещо членство.

„Икономическата криза се отразява тежко на целия ЕС, но страните-членки имат различни механизми и възможности да се борят с нея – казва Вигенин. – Повечето са високо развити икономики, даже тази на България е добре развита в сравнение с източните страни и има как да се справи с кризата. Но за част от тях проблемът е много голям. Икономическата криза вече се превръща в сериозна социална криза, свързана с много висока безработица и намаляващи шансове на бюджетите им за активна социална политика, усещат се и политическите последици от това. Хубаво е отсега да можем да си представим каква ще е Европа през 2020 г., най-малкото защото към този момент Западните Балкани би трябвало вече да са част от ЕС – продължава Вигенин. – Това ще има важни последици и за България. Няма да сме отделени от сърцето на ЕС с пространството Западни Балкани, което дълго време бе зона и източник на несигурност. От друга страна, трябва да изясним за периода до 2020 г. какви са намеренията ни към сегашните 6 източни съседи на ЕС – Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения. На този етап искаме те да са по-ангажирани с европолитиката, да се създадат по-тесни връзки на всички нива, особено икономически. Трябва и да си отговорим на въпроса – могат ли тези страни един ден да влязат в ЕС и искаме ли това.”

Според Кристиян Вигенин, колкото по-рано се избистрят позициите на България по външната политика на ЕС, в т.ч. и по „Източно партньорство”, толкова по-ефективно ще можем да ги защитаваме. „Специално за Западните Балкани като цяло има много по-ясна политика. Още повече, че част от страните тук имат споразумение за асоцииране или са кандидатки за ЕС” – посочи Кристиян Вигенин.

„Но има въпроси, по които все още има разделение между страните-членки. Процесът в някакъв смисъл е блокиран и трябва да търсим обща политика – допълни той. – Например Косово още няма признат статут на независима държава от някои страни в ЕС. А и визовият й проблем е много сериозен. Македония, при всички критики и условности, в т.ч. и в България по някои политически въпроси, е с признат статут на кандидат за ЕС още в 2005 г. Но заради проблема с Гърция за името на страната, още не може да започне преговори за присъединяване. Тук също трябва да се направят стъпки, не може толкова дълго една страна да бъде държана „във фризера” и не е това начинът за натиск. Двата процеса – преговорите за името и за присъединяване на страната към ЕС, могат да вървят паралелно, за да се подпомогне Македония по пътя към членство. Освен това има и доста неща, на пръв поглед дребни за едни страни, а за други – големи. Но трябва да виждаме голямата цел за региона и за мен тук е проблемът на ЕС.”

Според Вигенин, страните от инициативата „Източно партньорство” се намират в особено положение. Те са източни съседи на ЕС, но и западни на Русия. Тоест, и отношенията ЕС-Русия ще влият на процеса. По думите му всяка от тези страни, както предвижда и Договорът за ЕС, има потенциалното правото да е част от ЕС в политическия смисъл. „Рано или късно тези страни, особено Молдова, Украйна, Беларус ще намерят място в ЕС, въпрос е на време. Колкото по-рано дадем сигнали, че това е реална възможна перспектива, толкова по-окуражени ще са те да работят сега в рамките на програмата „Източно партньорство” – убеден е Вигенин, като не изключва шанс за членство в ЕС също на Грузия, Армения и Азербайджан, ако те го желаят.

„За България в далечна перспектива това също е много важно – смята той. – На практика ние имаме морска граница с част от тези страни. Черно море ни разделя. В тази връзка голям въпрос пред ЕС до 2020 г. е също Турция. Ще бъде ли тя член на ЕС? Ако не, какъв тип отношения ще се развият с нея? Ако да, как това ще бъде подготвено и реализирано. Поне за мен, Турция може да има много висока добавена стойност към ЕС, особено във външнополитически стратегически план. Но от друга страна Турция доста бавно напредва в изпълнението на критериите за членство в ЕС. Проблемът с Кипър като страна-член от ЕС е най-тежкият за нея, сега текат преговори между двете общности на острова и дано да се намери скоро решение.Този въпрос също пряко засяга България. Тоест, във външнополитически план в следващите години около България ще се случват интересни неща. Западните Балкани, отделно Турция, страните от „Източно партньорство” и въобще политиката към Черноморския регион. Все неща, по които България не само е добре, а е и длъжна да има много ясна позиция. При 27 страни-членки, всяка с различни приоритети, познания и дори възможности, естествено се предполага, че като страна от региона България познава много по-добре ситуацията и следва да е по-активна, а мнението й да тежи повече от това на другите.”