Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Триумфът на девойките – лазарки

Лазаровден и Цветница са особено важни за всички момичета в българската традиция. През тези два дни те стават “лазарки” и изпълняват поредица обреди с общо название “лазаруване”.
Снимка: БГНЕС
На Лазаровден празнуват всички българи с име Лазар и производните. А на следващия ден – Връбница или Цветница – именници са кръстените на цветя и растения. Двата празника са особено важни и за всички момичета в българската традиция. През тези два дни те ходят “на Лазар” – стават “лазарки” и изпълняват поредица обреди с общо название “лазаруване”. Това води до първия голям обрат в живота им, защото добиват право да се срещат с ергени и да се оженят. Лазаруването е много важно и за всички останали жители на селището, защото им носи обредна благословия за житейско и стопанско благоденствие. Двата празника винаги са в събота и неделя преди Страстната седмица, която завършва с Великден.

Играй, играй, Лазаре, днеска ти е дошъл денят, утре е Цветна неделя и ще отидем да наберем цвете всякакво – така припяват момите-лазарки в своите обредни песни за Лазаровден и Цветница. Ритуалите на девойките през двата дни приличат на игра. Месят и изпичат “кукли” от тесто. После отиват на реката, пускат късчета от тези хлябове-кукли по водата и гледат кое ще изплува най-отпред. В други варианти лазарките пускат във водата венчета от върбови клонки или ладийки от папур. “Победителката” в тази надпревара става “кумица” и водачка на лазарките. Обредът се нарича “кумичене”. Някога имало поверие, че преди да се кумичат, лазарките може да бъдат залюбени и отвлечени от змей. Ето защо, до този момент момичетата таят напрежение. Едва след него те се освобождават от мистичния страх и вече се смеят, пеят и веселят от сърце. Изборът на “кумица” предшества моминските лазарски обреди в някои райони. Но в повечето случаи той е завършек на лазарските “игри”. Новата “кумица” ще води и закриля от змейове момите-лазарки чак до Великден. Тя ще предаде знанията за обреда на следващите девойки, чийто ред да лазаруват ще дойде на следващата година. Първичната традиция е момите да лазаруват само веднаж в живота си, когато встъпват в моминството. Вярвало се, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова лазарките изпълняват обреда напълно сериозно, макар да се казва, че “играят”, а песните им са игриви по ритъм и мелодия и движенията им приличат на танц.

Кумиченето е част от по-голямата “игра” на сватба на лазарките. Рано сутринта на Лазаровден момичетата се събират в дома на една от тях. Преобличат се в сватбени дрехи, взети за обреда от жененени роднини. Поне една от лазарките носи и булчинско покривало пред лицето си и встъпва в ролята си на обредната булка. Друга девойка е предрешена като младоженец. Макар и символична, тази сватбена двойка “играе” напълно сериозно, за разлика от пародийните младоженци в мъжките маскаради през зимата. Защото след като лазаруват, момичетата вече могат да носят момински премени и накити, да залюбват ергени и да се женят. Но някои вече са изпреварили това обредно въвеждане в моминството. Затова в лазаруването има и специален обреден момент, в който се включват и ергените. Тогава лазарките “припяват” вече оформените любовни двойки. С кратки закачливи припеви те разгласяват реалните имена на влюбените и “коментират” техните взаимоотношения. За по-напредналите любовни отношения, когато ергенът иска китка – любовен знак от своята избраница, се пее: ”Цъфнало е кокиче/ у Златкина градинка/. Вечер го Златка полива, сутрин го Стамен обира”. Някои участнички в лазаруването ще бъдат поискани или дори сгодени съвсем скоро – по време на Великденските и Гергьовските празници.

„Лазарките обикалят през всички къщи, за да благословят с песни и танц техните обитатели. Където заварят млада невеста, лазарките й предсказват с песен “мъжко дете на ръце”. А за стопанката на заможен дом пеят, че ще везе със сребърни игли и златни конци. Лазарките с песни “претеглят” и достойнствата на ергените, сполуката на младоженците и благоденствието на старите стопани. А накрая в песен самите те се сбогуват помежду си и с детството си, защото вече са станали “съвършени моми” и ще се готвят за сватба.”
По публикацията работи: Румяна Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18
„Кукерландия 2024“ - Ямбол

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..

публикувано на 17.03.24 в 15:37