За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението. На този ден се отбелязва възкресението на Иисус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта. Затова е наречен и Великден. Отбелязва се в продължение на три поредни дни. „Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени” - казва протойерей Василий Сарян, предстоятел на столичния храм “Св. Преображение Господне”. 

"Самата идея на Създателя не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността, но поради първородния грях и този, който сега отново задушава света, ние продължаваме да страдаме – казва отец Сарян. – В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. Дай Боже, да не сме свидетели, защото ще бъде много тежко, както сам Спасителят казва. Всичко зависи от нас самите. Ако ние сме добри и живеем според Божиите закони, това може никога да не се случи. С Възкресението си Спасителят положи началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.”

“Но две хилядолетия след жертвата на Спасителя хората сякаш не са осъзнали смисъла й и отново се нуждаят от изкупление, казва с болка отец Василий Сарян. В песнопенията на Великден се пее: "Както чрез Адам всички умираме, така чрез Христа всички ще живеем" – допълва той. – Затова, когато извършваме погребението на човек, казваме, че тези, които са погребани в името на Христа, те ще възкръснат. За тях има надежда. Вярата и кръщението се отварят портите към спасението. Когато човек се кръсти, това е един вид възкресение, чрез което ние разчупваме тези вериги, с които е заключена душата, и тя вече открива истината и тръгва по пътя на спасението. За нея човек може да се моли и да призовава Божията Благодат. За некръстения човек църквата не се моли. Единствено за греховете към Светия дух няма прошка нито на този, нито на оня свят. Оттам нататък всичко друго е човешко. Всеки греши, въпросът е да не постоянстваме в греха. Разбира се, той ще ни преследва до сетния ни час, до мига, преди да се отделим от тялото си. Не трябва обаче да повтаряме едни и същи грехове, а да се преборим с тези, които идват. Врагът на човешкото Спасение не спи, той винаги ще ни предизвиква. Христос допуска това, за да изпита нас, човеците достойни ли сме за Възкресението. Как ще заслужим наградата за това? Животът е училище, но и изпит. Наградата е всекиму според оценките на този изпит. Ако получим слаба оценка, мястото ни със сигурност е в Ада, но ако имаме по-високи оценки, това ще ни издигне по близо до Бога. Във Възкресението и вечния живот пак ще има различни състояния на близост до Бога. Тази надежда, която ни донесе Христос със Собственото си Възкресение, е голяма. Ако ние спазваме християнските добродетели, тогава вероятността да заслужим вечен живот е голяма. Сегашният ни живот е само подготовка към истинската вечност, която ни чака. За едни обаче тя ще бъде райска, а за други адска. Затова нека направим своя избор сега. Господ на никого нищо не налага насила. Напротив, всеки е свободен да избере пътя, по който да върви. Важното е да прецени кой път за него е истински и тогава ще се разбере кой е бил прав.”

За обикновените хора, които посещават храма тези дни, Възкресение е празникът, който ги кара да бъдат по-добри. Те се стараят да вникнат в смисъла на Спасението. В събота вечерта преди полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе”. Той изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете. Пожелават се здраве и щастие. Отговорът е: „Во истина вoскресе!” На самия Великден се ходи на празнично богослужение в църквите. На празника деца и възрастни се чукат с боядисани яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

“Очаквам празника с нетърпение и радост – казва медицинската сестра Елена Андонова. – Посещавам редовно службите. Много хора се готвят за този празник, но дали всички го посрещаме с любов и вяра. Аз лично се стремя да вникна в смисъла на молитвите по време на службата. Иначе в ежедневието се старая да върша добрини, да помагам на болни, безсилни хора. Същевременно в стремежа си да помогна и греша, нищо че го правя с вяра. Трудните времена, в които живеем, като че ли много често не ни оставят възможност да се замисляме за постъпките си. Нещата се завъртат неблагоприятно за нас и непрестанно търсим Божията помощ. Благодарна съм, че я има и чрез този Велик празник ни се дава възможност да се отърсим от греховете си.”