Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мързеливият два пъти работи, скъперникът два пъти плаща

Народът осмивал мързела и лентяйството, на които са посветени и много песенни сюжети.
Снимка: Венета Николова

Две от традиционните ценности на българите – трудолюбие и пестеливост, преоткриваме чрез народния хумор

Много песни разказват за облог между мома и ерген, кой ще ожъне повече снопи за един ден. Който и от двамата да спечели, залогът е женитба между „състезателите”. Защото тяхната работливост е гаранция за бъдещо семейно благоденствие. В същото време сходен, но с противоположен смисъл песенен сюжет, пародира предишния: „Мари Пенко, защо си толкова хвалена с твоята хурка дрянова и лесково вретено? – „възхищава се” един ерген на типичните някога умения на момата. Но похвалата се оказва привидна. Всъщност ергенът се присмива на Пенка, че когато изпреде една нишка, хитрува да я брои за две. А после задрямва и през това време хурката от дряново дърво ражда плод. Когато момата се събуди, тя си похапва дренки, вместо да преде. Заради тази подигравка обаче, момата на свой ред изобличава ергена. Тя му се надсмива, че когато излезе да оре, брои една изорана бразда за две. А легне ли на сянка да почива, неговото рало от крушово дърво ражда круши. Когато Стоян се събуди, похапва зрели круши вместо да оре. Песни с подобен сюжет добавят, че ленивият орач успява да изоре своята малка нива за цяла година. А измамно работливата мома остава без задължителната някога саморъчно изработена нова премяна за Великденското хоро. Продължение на тези присмехулни песни откриваме и в приказките за ленивци. В тях обикновено мързеливите получават находчив „урок” и се преобразяват в работливци. Така една мързелива невеста се изложила, че няма нови дрехи, с които да отиде на сватба. Всеобщият присмех толкова я засрамил, че оттогава тя все бързала да преде и тъче, дори без да спира, за да яде – разказва хумористичната народна приказка.

„Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл” – така една поговорка иронизира ленивци, които поучават как друг да свърши работата вместо тях. Но дали понякога пестенето на усилия не ражда и „полезни” идеи? Ето един анекдот за пословично находчивия селянин Хитър Петър: Веднъж земеделец натоварил каруцата си с жито и тръгнал да го продава на пазара в града. Но по прашния селски път колелата затънали в локва. Докато се чудел как да измъкне колата си от калта, селянинът видял край пътя на сянка под едно дърво да се излежават Хитър Петър и синът му. Повикал ги да помогнат. Хитър Петър се съгласил, но поискал селянинът да му плати 12 гроша за помощта. Нямало как, платил. Но преди да продължи по пътя , селянинът презрително нарекъл помощниците си мързеливци – по цял ден лежат на сянка, а за такава дребна работа искат толкова много пари. Тогава момчето на Хитър Петър се възмутило на свой ред: „Ей, чичо, ние тук се трудим денонощно! Денем се напъваме да вадим от калта затъналите коли, а цяла нощ мъкнем вода чак от реката и я изливаме на пътя, за да не пресъхне локвата”. Дали тази хитрост прави по-лесен живота на Хитър Петър и сина му е трудно да кажем. Но анекдотът напомня поговорката „Мързеливият два пъти работи, а скъперникът двойно пъти плаща”.

В българския фолклор има доста хумористични истории и за селяни, които опитват с хитрост да спестят или припечелят някоя пара в повече. Така двама бедняци намислили да продадат на пазара продукти от своите стопанства. Единият – вълна, другият – орехи. Но притежавали твърде малко стока и за да изглежда повече, всеки измислил хитрост. Единият скрил в чувала под вълната купчина горски мъх. А другият напълнил своя чувал с диви жълъди и само отгоре насипал орехи. На път към пазара, двамата се срещнали. Хрумнало им да си разменят стоките. И понеже вълната била по-скъпа от орехите, единият селянин доплатил на другия. Всеки си тръгнал към дома доволен от „сделката”. Но когато разбрал измамата, този, който доплатил, решил да си поиска обратно парите. А другият се престорил на умрял, за да не ги върне. След доста перипетии, двамата хитреци се съюзили, успели да надхитрят цяла група крадци и да им отнемат плячкосаните пари. Странно послание за справедливост има в тази приказка! Възмездие – за крадците, а за бедняците - надежда, че с хитрост може да се забогатее неочаквано! И дали това е само хумористичен фолклорен сюжет от стари времена?!

По публикацията работи: Румяна Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Демоничният конник св. Тодор

"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..

публикувано на 23.03.24 в 04:30

Монография представя традиционната къща на българите в Молдова

В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..

публикувано на 18.03.24 в 20:18
„Кукерландия 2024“ - Ямбол

Магията на кукерските игри шества в Ямбол

Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..

публикувано на 17.03.24 в 15:37