„Денят се познава от сутринта” твърди една българска поговорка. В преносен смисъл означава, че началото предвещава какво ще се постигне след това. Но първичното значение вероятно е метеорологично, че утринта подсказва какво ще е времето през деня, ако човек може да разгадае природните знаци. Това умение е било широкоразпространено сред българите някога. Поколение след поколение трупали наблюдения и познания за природните закономерности, свързани със земеделския и скотовъдния поминък. А традиционната култура добавила и гадателни обреди, чрез които хората търсели отговор какво ще е времето в близките дни, месеци и дори през цялата година. От това зависело каква реколта да очакват. А тя определяла и цялото благосъстояние на хората. Дали някогашните природни знаци са валидни и днес, когато климатът се променя глобално? За да отговорим на този въпрос, ще трябва дълго да сравняваме съвременни и старинни народни поверия. Ето някои традиционни „прогнози” за времето, реколтата и природните промени.

Ако сутрин рано завали, дъждът ще е кратък, казват старите хора. Но ако утринните облаци се стелят ниско над земята, времето ще се развали трайно. Същото предвещава и изгрев, скрит в мъгла. Ако мъглата се стеле в ниските места и нагоре планинските върхове са ясни, времето скоро ще се подобри. Такива дневни прогнози винаги могат да помогнат във всекидневния живот. Но по-важни за традиционния поминък са дългосрочните прогнози. Те се правят в точно определени моменти от годината. Едни се определят от небесния ход на слънцето, луната, звездите. Други се свързват с началото на нов стопански сезон. Някога хората внимателно наблюдавали времето около деня на зимното слънцестоене, с което се свързва народният празник Игнажден през декември. И още тогава правели своите метеорологични „прогнози” за пролетните месеци. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако в същия ден вали, април също ще е дъждовен и ще носи плодородие. Същото „обещание” селяните виждали и в облаците и снега около Коледа. Освен добра реколта, коледните облаци предвещавали изобилие в кошерите с мед през лятото. За пчелините е добър знак и ако завали сняг в първия от трите празнични дни „Трифонци” в началото на февруари, когато се открива земеделският сезон. Но ако снеговалежът продължи и през следващите два дни, селяните разбирали, че ще трябва да отложат сеитбата на царевица. Грейне ли слънце да стопли времето обаче, знаели, че царевичната реколта ще е обилна. 

© Снимка: Румяна Панайотова

Напролет види ли стопанката лястовичка или щъркел, сваля мартеничката си и я пъхва  под камък и ако след девет дни под камъка види червейчета, значи през годината най-добре ще се въдят конете.

Освен да се вглеждат в природните знаци, някога българите използвали и магически гадания. В Белослатинско в навечерието на Трифонците стопанката взема от горящото огнище три въглена, поставя ги върху керемида и определя всеки от тях за кои посеви ще вещае - за царевицата, житото и ечемика. На сутринта отива да види – който въглен е изгорял в най-голяма купчинка пепел, тази реколта е ще най-изобилна. Подобно гадание е разпространено и за друг пролетен празник – Сирни Заговезни. То е продължение на забавния обичай „хамкане”, в който децата, за да са здрави, се състезават за парче халва, висящо на дълъг конец. След като някое от децата захапе халвата, останалият висящ конец се запалва от долния край. Колкото по-нагоре изгори конецът, толкова по-висок ще израсте по-късно конопът, засаден по нивите. Мартеничките също служели за стопански гадания някога, затова на места ги наричат „гадалушки”. Щом стопанката види лястовичка или щъркел, сваля мартеничката си и я пъхва под камък. След девет дни отива да повдигне камъка и да види какви насекоми са се събрали под него. Ако са мравки – това предрича, че ще се въдят много овце през годината. Ако под камъка види по-едри буболечки, значи годината ще е добра за едрия добитък. А червейчета под камъка са знак, че най-добре ще се въдят конете. Ако през април и май е дъждовно, годината ще е плодородна – радвали се земеделците. Но април със суша и слана вещаел гладна година. Когато пролетта напредне повече, идва време за обреда „Пеперуда” за измолване на плодоносен дъжд. Стопанката посрещала момичетата-изпълнителки на обреда със сито в ръка, пълно с брашно и го сеела над главите над момите-пеперуди с благословия: "Както се сее брашното през ситото, така да се изсипе дъжд". После търкулвала ситото по земята. Ако то се захлупи с отвора надолу, предвещава богата реколта. Има и много знаци за здраве и добруване на хората. Казват, че ако напролет птичка прехвръкне на главата ти, очаквай да ти се случи нещо хубаво.