На 6 май Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Георги Победоносец, Чудният Христов воин – един от най-тачените светии не само у нас, но и по целия свят.

Георги бил още невръстно дете, когато загубил баща си, умрял мъченически за Христовата вяра. Тогава напуснал родната Кападокия и се преселил в Палестина заедно с майка си, която била родом от тези земи и наследила огромно имение. Георги израснал красив и безстрашен младеж и постъпил на служба в римските легиони по времето на император Диоклециан. Там се прославил с храбростта си и още на 20-годишна възраст станал началник на легион. Неговите бойни подвизи и мъжество били високо оценени от самия император, който го направил член на Държавния съвет. Диоклециан обаче бил заклет гонител на християните и не подозирал, че младият войн изповядвал именно Христовата вяра. По внушение на оракула на Аполон, императорът си наумил, че християните пречели на пророчествата на езическото божество. Затова през 303 година той издал строги закони срещу тях и ги подложил на най-жестоки гонения. Заповядал да изгорят книгите им, да разрушат храмовете им и всеки, който изповядвал християнството, бил затварян в тъмница и измъчван до смърт. На младия Георги също било наредено да ги преследва. Той обаче освободил слугите си, раздал имуществото си на бедните в Палестина и потеглил за Никодимия, на брега на Мраморно море. Там императорът събирал източните управници, за да им даде своите разпореждания как да преследват християните. Без сянка на страх и смущение младият воин Георги се изправил пред множеството с думите: “Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.”

Обезумял от гняв императорът заповядал да хвърлят храбрия Христов воин в тъмница и да бъде подложен на най-жестоки мъчения. След всяко мъчение обаче Георги оставал невредим и още по-храбро се застъпвал за Христовата вяра. Ангел Господен изцерявал раните му пред очите на смаяните римляни, затова мнозина повярвали в истинността на вярата му. Повярвала и самата императрица Александра, но не и Диоклециан. Той попитал мъченика какви са тези магии, които го съхраняват, а той смирено отговорил: “Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, които Бог извърши пред твоите очи.”

Като видял, че не може да сломи духа му, Диоклециан го накарал да възкреси един човек, починал преди три дни. Пред смаяния поглед на всички св. Георги започнал горещо да се моли на Бога и мъртвецът възкръснал. Като видели чудото, много хора приели християнската вяра, а императорът още повече побеснял и хвърлил отново мъченика в тъмницата. Докато бил там, мнозина подкупвали стражата, за да научат за Словото Божие или да търсят лек за болките си. Веднъж дошъл и беден орач, чийто вол умрял. Св. Георги го съжалил и му казал, че като се върне у дома, ще намери животното живо и здраво. Оттогава народът възприел Светеца като покровител на стадата и овчарите.

Преди да се представи в Небесното царство, св. Георги видял самия Спасител, който му обещал вечна радост на небето. Когато Диоклециан за пореден път се опитал да го накара да се отрече от вярата си, Светецът му предложил да отидат в храма на Аполон. Там той разобличил езическите идоли, които не издържали на силата на молитвата му и се разпаднали. Тогава императрица Александра заявила пред всички вярата си в Христа. Императорът не се стърпял и заповядал да я обезглавят заедно със светеца.

Погребали го недалеч от днешен Бейрут. Именно там станало и най-прочутото от чудесата на светеца. В близкото до ливанската планина езеро живеел многоглав змей, на когото жреците изпращали всеки ден по една девойка, за да го умилостивят. Дошъл ред и на дъщерята на местния владетел. Точно преди да я отведе, змеят бил пронизан от копието на Св. Георги, който яздел кон. Затова на иконите Светецът е изобразен на кон с копие в ръка, а в краката му лежи прободеният змей.