За нуждата от вероучението

публикувано на 19.04.10 в 12:11

Ако детето е възпитано от малко, че светът, в който живеем, е устроен от един Творец и че има по-висши ценности от това да се задоволят естествените нужди на тялото, тогава и страхът му от бъдещето би бил по-малък – казва богословът Дарин Алексиев.

Снимка: Дарина Григорова

Години наред Българската православна църква настоява пред светската власт в училище да бъде въведен предметът “религия”, но гласът й остава сякаш в пустиня. Духовниците предлагат изучаването да бъде в три модула – православие, ислям и етика за учениците, които не желаят да изучават религия. От министерството на образованието обаче смятат, че предметът трябва да обхваща всички религии. В подкрепа на инициативата на православната ни църква много граждани подписаха петиция за въвеждане на вероучение, но така и не се стигна до конкретно решение на въпроса. Какви са причините?

“Нямам обяснение коя е пречката и дали тя е само една - казва богословът Дарин Алексиев. - По-скоро това е комплекс от много фактори, натрупани във времето. Известно е, че десетилетия наред българите бяха възпитавани в дух на атеизъм, а след промените в края на 90-те се възприе отношение на толерантност към всички религии. В този смисъл вероятно за много хора думата вероучение звучи някак остаряло, не модерно. В действителност обаче, ако се обърнем назад, ще видим, че годините, когато у нас се е изучавал този предмет, са били време на най-силен подем на нацията, не само икономически, но и духовен, нравствен. Имало е сякаш спирачки вътре в самите хора и резултатите от учението за вярата са били по-добро общество. На хората ни е присъщо да идеализираме миналото, затова не искам да звуча като някакъв идеалист, но смятам, че именно изучаването на вероучението е онази нравствена дисциплина, която посява семенцата на доброто, които дават своя плод.”

За повечето родители грижата за детето се свежда до това то да бъде здраво, нахранено, добре облечено и да му се обръща достатъчно внимание. За последното най-често или не стига време, или нужното желание от страна на родителите. И резултатът не закъснява. В най-добрия случай детето намира необходимото внимание от страна на близък роднина, по-възрастен добронамерен приятел, а в по-лошия се отчуждава от своите родители и кривва по лошия път... Обществото започва да търси вината за детската агресия в семейството, в училището или в липсата на духовно възпитание. Каква полза когато нещата са вече необратими. “Всъщност има пряка връзка между агресията и страха”, казва богословът Дарин Алексиев, който споделя мнението на психолозите, че агресията още в детска възраст се поражда от чувството на несигурност и страх: “Колкото по-голям е страхът, толкова по-голяма е и агресията. В този смисъл хората, обладани от агресията, са дълбоко изплашени, не само за своето бъдеще, а и от липсата на ясна цел. Липсата на отговор на елементарния въпрос “Защо съм тук на земята?” поражда едно агресивно отношение, което е по-скоро присъщо за животинския свят, отколкото за човешкия. Ако детето е възпитано от малко, че светът, в който живеем, е устроен от един Творец и че има по-висши ценности от това да се задоволят естествените нужди на тялото, тогава и страхът му от бъдещето би бил по-малък. Това означава и по-малко агресия. В този смисъл едно агресивно дете или един агресивен човек са хора, които имат дълбоко в себе си много по-сериозни въпроси и проблеми, които трябва да намерят отговор.”

Богословът е убеден, че именно изучаването на вярата в училище би могло да даде отговорите на тези въпроси. “Модерната психология и всички онези лостове, с които съвременната цивилизация се опитва да се справи с тези проблеми, явно не дават толкова добър плод” – казва Дарин Алексиев. Според него духовното възпитание трябва да залегне в учебния материал така както са и останалите задължителни предмети от общообразователната програма.

“Децата, които в момента тръгват на училище, са деца на родители, отрасли в края на 90-те. Те принадлежат на едно младо поколение, което за съжаление не успя да усети колко благ е Господ. Вероучението е част от учебния план, който, ако залегне в училищата, ще учи на добро. Тогава и самите родители, дори и тези, които се противят, ще се убедят, че ползата от духовната дисциплина е много по-дълбока и по-голяма, отколкото те самите са могли да си представят. В много софийски училища има колеги, които преподават религия, макар и не задължително, а като свободно избираема подготовка. Практиката им доказва, че методиката се налага. На много места класовете, изучаващи религия, не само, че не намаляват, а напротив, желаещите да изучват предмета се увеличават. Стига вероучението да се приеме за официална дисциплина, хората, които завършват богословския факултет, са достатъчно компетентни и биха могли за запълнят тази ниша.”

По публикацията работи: Дарина Григорова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!